„Малкото кафене в Копенхаген“ – Джули Каплин

(издателство „Софтпрес“, брой страници 360, цена 17,99 лв)

„Малкото кафене в Копенхаген“ е от онези книги, които носят чувство на спокойствие, уют и докосват всяка ваша сетивност. През последните години изключително много нашумя скандинавския начин на живот Хюга и в следствие на това излязоха десетки книги, които ни учат как да живеем по-спокойно, как да декорираме дома си и т.н. В книгата си Джули Каплин, обаче ни показва, че същността на хюга не се състои само от различните разновидности чай, карирани одяла или кашмирени пуловери. Авторката е решила да ни представи другата страна на хюга, а именно, че тя се състои от истински стойностните неща в живота, които трябва да оставяме да ни правят щастливи и удовлетворени. Не искам да ви оставям с чувството, че книгата е поредното ръководство за хюга- живот. В книгата има една блестяща и забавна романтична сюжетна линия, която ще ви накара да се вълнувате до края на книгата. Още един плюс за книгата е, че авторката е решила да ни представи и разкаже за толкова много исторически забележителности и туристически атракции. На моменти, докато четях книгата ми се приискваше да зарежа всичко и да отскоча до Копенхаген, за да разгледам този магнетичен град, да опитам всички традиционни сладкиши (най-вече онези канелени рулца, които толкова често се споменаваха в книгата) и да открия някое малко уютно и приветливо кафене, в което да отдъхна с чаша кафе. В това отношение авторката се е справила повече от чудесно- наистина е предала върху страниците много автентично Копенхаген и неговата история.

Кейт Синклер има успешна кариера, като ПР специалист в просперираща лондонска агенция. Една от най- големите ѝ мечти, за която е работила толкова усърдно е на път да се сбъдне, а именно повишението ѝ в агенцията. Така желаното повишаване обаче ѝ се изплъзва из под носа от човека, от когото най- малко е очаквала- нейното гадже. За компенсация Кейт получава нов проект, който в очите на нейните шефове не е толкова престижен и затова не възлагат големи надежди за осъществяването му. Задачата ѝ е да направи кратка презентация пред нов клиент – датчанинът Ларс , който иска да отвори първия хюгамебелен магазин в Лондон. Кейт е одобрена за неговият проект и Ларс ѝ задава доста трудна (почти) непостижима задача- да събере екип от шестима журналисти за едноседмична командировка в Копенхаген. Целта на пътуването е групата да усети значението на хюга, да се запознае с датският начин и стил на живот и да помогнат на Ларс да пренесе всичко това в Лондон.

Кейт все пак успява да събере шестима журналисти, които са коренно различни един от друг- скромна и срамежлива фотографка, разглезена журналистка, висококвалифициран естет до изключителен грубиянин. Още с пристигането в Копенхаген лудницата, в която е въвлечена Кейт започва с пълна сила. Притеснена от това, дали ще може да се справи с непредсказуемата група журналисти, дали ще успеят да вникнат в замисъла на самото пътуване, дали ще може да се справи с поставената ѝ задача от Ларс. Предстоят редица от инциденти, препятствия, предателства и един романс, а междувременно кариерата на амбициозната Кейт е пред провал.

Въпреки, че отначало Кейт леко ме дразнеше с нейната свръх амбициозност, то впоследствие младата жена претърпя една метаморфоза, която я накара да преосмисли живота си. Харесваше ми в нея борбеността и отдадеността, с която се спускаше във всичко- независимо дали в работата си или в личният си живот. Имаше страхотно чувство за хумор, беше мила и добра с всеки, но се усещаше, че нещо в живота ѝ липсваше. Имаше моменти, в които се чувстваше недооценена и потисната от хората около нея. И мисля, че тази командировка се оказа нужната промяна, от която Кейт се нуждаеше. Другата промяна в живота ѝ, която нахлу като ураган беше вечният мърморко Бен. Той се включи в групата, но не по свое желание и затова при всеки удобен момент гледаше да се дразни с Кейт, която за щастие го контрираше много точно. Беше ми супер забавна тяхната игра на „котка и мишка“. Разбира се, впоследствие се оказа, че двамата имат много общо помежду си. И спирам дотук. Как ще се развият отношенията им и дали, ще преодолеят конфликтите помежду си- оставям на вас да прочетете.

Както споменах в началото на ревюто, много ме зарадва това, че авторката е решила да ни запознае по- отблизо с Копенхаген. Джули Каплин с лекота ни разхождаше из уютните улички на града, показваше ни местните забележителности, разказваше ни легенди за тях, споделяше ни интересни обичаи за датчаните. Беше се постарала нагледно да ни разкаже как живеят датчаните, как прекарват свободното си време, с какво се забелязват и какво всъщност ги отличава от останалите нации. Всичката тази информация беше много умело втъкана в историята, че наистина да ти бъде интересно и полезно, докато четеш.

„Малкото кафене в Копенхаген“ ще ви разкаже една вдъхновяваща, уютна, забавна и романтична история, която ще ви зареди с толкова много положителни емоции, че в мига, в който затворите последната страница ще ви се иска да заминете за Копенхаген. Наред със забавните моменти, историята ще ви накара да се замислите за истински важните неща в живота, които често оставят незабелязани от нас. А ѝ ще опознаете истинското значение на хюга- философията.

*Благодаря на издателство „Софтпрес“ за предоставената възможност!