„Невидимият живот на Ади Лару“ се превърна в една от най- любимите ми книги за 2021г,, затова реших да направя още една публикация, в която да събера любимите ми цитати от книгата. Ще прочетете цели 25 цитата, чрез които се надявам да се докоснете до историята и живота на Ади Лару.
„Невидимият живот на Ади Лару“ е книга събитие. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Авторката отново успя ме очарова със своя неповторим приказен стил на писане – тя не твори просто думи, а магия. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :). „Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого.
***
„Тя е в противоречие с всичко, не се вмества никъде. Упорито дете в женски облик, вторачено в скицника, сякаш е врата.“
„Книгите, разбрала е, са начин да изживееш хиляди животи – и да си набавяш сила за един много дълъг живот.“
„От всички изобретения, които Ади е видяла да се появяват на бял свят – парни локомотиви, електрически крушки, фотография, телефони, самолети, компютри – киното ѝ е най- любимо.
Книгите са чудесни, преносими, трайни. Седне ли тук обаче, в затъмнената зала, където широкият екран запълва полезрението ѝ, действителността изчезва и за няколко кратки часа тя е друг човек, потопен в романтика, интриги, смешни перипетии и приключения. При това в триизмерна картина и със стерио звук „
„Небето отвън е неподвижно сиво. Ситен дъжд замъглява сградите. Такъв ден е създаден за уютен огън, за чай и за хубава книга.“
„Да те забравят, мисли си, е все едно да полудяваш. Започваш да се питаш кое е реално, дали ти си реален. Все пак може ли нещо да е действително, ако не може да бъде запомнено?“
„Ади помни кратката отмора на първата есен. Прелестен килим от пъстри листа покрива пътеките из градините. Короните на дърветата са ковчеже с бижута – блестят в зелено, златно и алено преди ненадейното пропадане в зимата.“
„Ади се движи сред книгите, сякаш са ѝ приятели. И навярно са. Те съставляват част от историята ѝ, нещо, до което се е докосвала. С този писател съм се срещала, посочва, това е моя идея, чела съм първото издание на тази книга. Понякога Хенри зърва тъга, зърва копнеж, но те са ефимерни. Тя се усмихва и се впуска в нова история.“
„Снимките са художествена измислица точно като романите. Това ми харесваше. Всеки ги смята за истина, но всъщност са много убедителна лъжа.“
„Величието изисква саможертва. По- важно е не на кого, а за какво се жертваш.“
„Той има вкус на нощен въздух, натежал от лятна буря. Има вкус е пушек от далечен огън в гората, изтляващ в мрака. Има вкус на гора и някак си, невъзможно, на вкъщи.“
„- Нищо не е изцяло добро или изцяло лошо – казва тя. – Животът е бъркотия.“
„Времето винаги свършва секунда преди да се подготвиш. Животът е минутите, които искаш, минус една.“
„Никой никога не е готов да умре. Дори да си мисли, че иска.“
„Щастието е кратко, а историята е вечна. Всеки иска да го запомнят.“
„Казват, че хората са снежинки – прошепва тя. – Всеки е неповторим. Според мен обаче са небе. Някои са пухкави облаци, други са буреносни, трети са ясна синева. Но никога не са едни и същи.„
„Миналото се разстила като копринен чаршаф върху настоящето.„
„Лесно е да се задържиш на пътя, когато пътят е прав и стъпките са номерирани.„
„Животът е кучка с извратено чувство за хумор.“
„Тъжно е, разбира се да забравиш. Ала е самотно да те забравят. Да помниш когато друг не помни.“
„Идеите са по-необятни от спомените и копнеят, търсят място да пуснат корен.“
„В малките места живота е малък. Това устройва мнозина. Харесва им да знаят къде стъпват. Но ако човек върви по чужди стъпки, няма как да проправи свой път. Не оставя следа.“
„Едно мигване и животът ти изтича.
Не искам да умра, както съм живяла.
Родена и погребана през десет крачки.“
„Който живее дълго, се научава да чете. Разтваря хората като книги, вижда подчертаните пасажи и думите, скрити между редовете.“
„Изкуството обаче е идея. А идеите са по-неудържими от спомените. Като плевели са, винаги намират път.“
„Понякога животът изглежда твърде дълъг, но в крайна сметка изтича бързо.“
The Club Of Books 