(издателство „Benitorial“, брой страници 392, цена 20лв)
Винаги съм харесвала мистериите, независимо дали са били в книги или филми. Обожавам онази тръпка, която те обзема малко по- малко и изостря всички сетива. Да, знам, че звучи странно, но щом четем или гледаме филми на подобна тематика, означава, че всеки от нас се нуждае от тази частица адреналин. Подходих към „Удавниците“ с лека доза скептицизъм, защото за книгата се изписаха и изговориха множество суперлативи, които ме накараха да изпитвам недоверие към романа. Но с напредването на сюжета разбрах, че всички коментари са били напълно заслужени, защото книгата наистина е една прекрасно написана мистериозна история с нотки на хорър елементи. Дженифър Макмеън е сътворила една блестяща история, която ще ви накара да прелиствате жадно страниците, за да разкриете една мистерия, спотайвана в дълбините на мрачният и дълбок басейн. Героите са толкова загадъчни и с неясно изразени чувства и мисли, че в един момент неминуемо ще се зададете въпроса, дали всъщност сред тях има някой психически стабилен.
Знаете за мен колко е важна атмосферата в една книга, а особено в тази ми беше изключително важна. Авторката несъмнено има дарбата да изгражда характерната атмосфера за подобен тип история – изключително въздействаща и мрачна атмосфера, която сякаш те подканва да се присъединиш към героите, да изживееш заедно с тях историята. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора, мрачният и потискащ басейн, който е главен персонаж в нашата история, имението, в което се развива действието, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност. Определено добре свършена работа от страна на авторката.
Проследяваме историята в „Удавниците“ през две сюжетни линии – тези на Етел и Джаки.
Книгата започва с разказа на Джаки през 2019 година, която с носталгия си спомня за жарките лета споделени със сестра ѝ Лекси в семейното имение „Спароу крест“ във веселие, плуване, игри, но ѝ с мрачни семейни тайни. В детството си двете сестри са много близки, но с годините малко по- малко различията в характерите им започват да ги отдалечават. Психичното състояние на Лекси варира от една крайност в друга, определя се като свободен дух и за капак баща ѝ я подкрепя във всичко, независимо дали това е за нейно добро или не. От друга страна Джаки е отговорна, прецизна, решителна. Когато една вечер се прибира от работа Джакс заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си. Подозира, че Лекси отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и пренебрегва обажданията. Но на следващия ден с ужас разбира, че Лекси е мъртва – удавила се е в басейна в имението на баба им, въпреки че е изключително добра плувкиня. Джак веднага поема към „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ , и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.
Втората сюжетна линия ни изпраща към миналото или по- конкретно през 1929г. Определено тази сюжетна линия за мен беше по- интересна и изключително въздействаща относно атмосферата и легендите, които се носеха за басейна. На пръв поглед не се намира нищо общо между двете героини Джаки и Етел, но с напредването на сюжета двете линии се сливат в една и стигаме до кулминационния финал, който за мен беше логичен и успя да завърши един цикъл продължил с десетилетия.
Запознаваме се с Етел Монро, която наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава. Колкото повече навлизаме в тази сюжетна линия, толкова повече постепенно всички парченца от пъзела започват да си идват на правилните места, докато не получаваме една цялостна картина, която ни отваря вратата към един мистериозен свят.
Фразата „Внимавай какво си пожелаваш“ важи с пълна сила за тази история. В името на това да потърсят спасение или някаква утеха нашите герои с готовност потъкват всички предупреждения и знаци, за да се докоснат до мрачните и леденостудени води на басейна в „Спароу крест“. Тя притежава чудодейни сили, които лекуват или изпълняват съкровени желания. Но както водата дава, така ѝ взема – веднъж докоснеш ли се до водата, ставаш завинаги част от нея. Какво взима и какво трябва да даде всеки от персонажите ще научите, като прочетете книгата. Един малък съвет от мен: препоръчвам да четете книгата на светнати лампи и далеч от басейни с тъмна вода!
‘Удавниците“ е изключително добре написан свръхестествен трилър, който ще ви накара да прелиствате жадно страниците, за да разкриете една мистерия, спотайвана в дълбините на мрачният и дълбок басейн. Авторката е създала наелектризиращо мрачна и въздействаща атмосфера, от която не малко пъти ще ви полазват тръпки. Но най- вече „Удавниците“ е разказ за две сестри, за семейството, за това колко далеч сме готови да стигнем за хората, които обичаме най-много.
The Club Of Books 