„Тайните убежища“ – Жером Лубри

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 360, цена 20лв)

„Тайните убежища“ е един от най- добрите трилъри, които съм чела през живота си. Честно, не знам, откъде да започна. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра. Определено доста се е постарал с изучаването на психологията, която толкова великолепно е вплел в абсолютно всеки елемент в историята. „Тайните убежища“ , както сами ще се уверите е изградена върху доста сложна и изкусна сюжетна линия, която макар в самото начало да няма нищо общо помежду си, то в края всеки елемент се подрежда в перфектно изграден пъзел. А краят, ах този край! Толкова много искам да говоря за него, но пък не искам да развалям удоволствието на бъдещите читатели на книгата. За мен беше адски изненадващ, въздействащ и гениален – един от най- добрите финали на книга, на който съм попадала.

Един от най- важните елементи върху, които е структурирана сюжетната линия е баладата „Горският цар“ на Гьоте, написана през 1782 година. В баладата Горският цар е зъл дух, който често се свързва с Дявола. Баладата е обект на различни тълкования. Някои виждат в нея алегория на съзряването, на преминаването от детството в зряла възраст, а други я свързват с болестта. В цялата книга има препратки към баладата, както и цитирани откази от нея. В края на книгата авторът ни е споделил и какви тълкования е използвал в книгата си.

„Времето е несигурно понятие…“

Въведението в „Тайните убежища“ започва с лекцията на професор Франсоа Вилмен, който твърди, че никъде няма информация за историята, която ще разкаже пред студентите си. Още тук на читателя трябва да му светне лампичката, че в тази история има нещо нередно.

Запознаваме се с младата журналистка Сандрин Водрие, която тъкмо е започнала работа в малко градче в Нормандия. Скоро след това Сандрин получава известие, че баба ѝ, която никога не е виждала е починала и е оставила завещание. Така Сандрин се заема със задачата да изпразни къщата на баба си, която се намира на малък самотен остров край бреговете на Нормандия. Когато пристига на това сиво и студено място, Сандрин открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек – твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. Въпреки, че младата жена е посрещната топло и гостоприемно от малцината жители, обстановката на острова е някак си странна и напрегната, и сякаш всичко е обгърнато в сивота и тъмнина. Броени часове след като прекарва на това странно място, Сандрин осъзнава, че обитателите пазят тайни. Нещо или някой ги ужасява. Но защо тогава никой от тях не напуска острова?

Докато се опитва да опознае хората, които са имали пряка връзка с баба ѝ, Сандрин научава за ужасна трагедия сполетяла острова през 1949г.

През 1949г. нацистка военна база е превърната във ваканционен лагер, за да помогне за заздравяване на психическите и емоционални травми на десет деца. Персоналът и децата са изолирани от външният свят, за да могат децата да се възстановят и приобщят обратно към нормалния живот чрез игри, обучение, добра храна. Всичко изглежда твърде идилично, за да бъде направено просто с добрия намерения, нали? И тези съмнения придобиват плътност с изказването на директора на лагера, като нарича това „експеримент“. Но какъв? Атмосферата, която витае е странна, мрачна и на моменти злокобна. И тук се появява Горският цар. Включването му в историята е плавно и загадъчно. От децата става ясно, че всяка вечер биват посещавани от Der Erlkönig. Така Горският цар придобива митологична форма на зло същество, което иска да отведе децата в тъмната гора. Но какво общо има бабата на Сандрин във всичко това?

“ Хората се крият зад думата лудост, когато не могат или не искат да погледнат в лицето някоя странна реалност.“

Няколко дни по- късно Сандрин е намерена лутаща се на плажа в малкото градче Вилер-сюр-Мер, цялата покрита в кръв, която не е нейна. И от този момент нататък вече, не знаеш кое е истина, кое е халюцинации, плод на развинтеното въображение на Сандрин или добре прикрита лъжа, за да се измъкне от предполагаемо убийство. С тази изключително сложна задача се заемат комисар Дамиен и психоложката Вероник Бюрел, които първо трябва да установят самоличността на Сандрин и малко по- малко да я изведат от добре изградените и „убежища“, чрез които е прикрила сериозни психологически травми. С напредването на сюжета историята придобива зловещи оттенъци, които ще доведат до неочаквани разкрития. И един финал, който ще ви остави безмълвни.

Стилът на писане на Жером Лубри е много увлекателен и приятен, Не разчита на дълги и безсмислени описания, а напротив – всяка дума е добре подбрана, със стегнати и въздействащи изречения. Действието се развива бързо, без излишни и отегчителни обяснения, а изцяло сме фокусирани върху историята. В самото начало може да ви се стори, че връзките на героите са нелогични, но с напредването на историята, става ясно, че всичко е изградено изключително логично, без абсолютно никаква пукнатина в сюжетната линия. Определено се надявам да видим и други преведени книги на автора.

„Тайните убежища“ е изключително мистериозна, зловеща, брутална и откровено болна история. Написана адски майсторски и няма да преувелича гениално, историята ни въвлича в дебрите на психологическите травми и убежищата, които човек гради, за да се спаси от болката. Една умопомрачителна и заплетена история,в която всеки уж небрежно подхвърлен елемент, има своето значение за цялостната картина накрая. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра.

„Корона от корал и перли“ – Мара Ръдърфорд

(издателство „Емас“, брой страници 336, цена 17лв)

„Корона от корал и перли“ е дебютният роман на Мара Ръдърфорд и като такъв резултат е повече от впечатляващ. Адски много се вълнувам, когато ми предстои да се запозная с изцяло нов свят, който си има свои митология, правила и начин на живот. Авторката е създала оригинален и пъстър свят с интригуващи персонажи, които ще приковат вниманието ви от самото начало. Мисля, че досега не съм чела фентъзи, чието действие се развива в морето и ми бе супер интересно да се запозная с океанския народ на Варания.

Действието в романа се развива плавно, като по този начин имаме възможност да се запознаем с новия свят, неговите обитатели, техните традиции и обичаи. Запознаваме се с митологията на океанския народ и с всичко свързано с начина им на живот. Допадна ми идеята, че варианците поставят красотата на жените на пиедестал, което ще бъде ключова сюжетна линия в историята. В историята имаме политически интриги, деспотични владетели, предателства, сражения, нетипична любовна история – накратко – всички добри компоненти за едно завладяващо YA фентъзи четиво.

Нор и Зейди са близначки и живеят във Варания – място, където женската красота е издигната на пиедестал. Нито един физически недостатък не биват приет в обществото им, като това, разбира се, си има причина. Старейшините избират най- красивото момиче от всяко поколение, за да го отпратят към забранените брегове на сушата за съпруга на принца на Илара. Иларското владичество налага на варинците да живеят бедно, но във водите под колибите им се крият богатства – вълшебни розови перли, най- ценните от които са в близост до смъртоносни кървави корали.

Наближава времето старейшините да изберат бъдещата кралица от поколението на Нор и всички знаят, че избраницата ще бъде сестра ѝ – Зейди. При инцидент в детството им Нор се порязва на кървав корал, докато търси перли. В резултат на това през лицето на Нор минава грозен белег, който за добро или зло я предпазва от високите очаквания на майка ѝ. Но съдбата ѝ е подготвила изненада. След необратим инцидент младото момиче е изпратено на мястото на сестра си да се омъжи за принц, по- студен от камък. За Нот бързо става ясно, че дворцовият живот е изтъкан не от блясък, а от безброй опасности, интриги и безскрупулност.

Нор беше основният разказвач в историята и заради това успях да я опозная малко по- добре от останалите персонажи. Отраснала с идеята за красотата и колко ценна може да бъде тя, Нор през целия си живот се е опитвала да оправдава очакванията на цялата общност. Докато в един злощастен инцидент, както споменах малко по- горе целият ѝ живот се преобръща. Нор най- накрая може да живее спокоен живот, който не е обвързан с идеята да бъде следващата кралица на Илара. Вече спокойно може да плува и да се гмурка в търсенето на перли, с които да помага на семейството си. Но тайно вътре в себе си желае да напусне Варания и да опознае обширния свят. Адски много ми хареса борбеният дух на Нор. Беше едно смело и духовито момиче, което не се отказваше, колкото ѝ трудности да се изпречваха на пътя ѝ, а продължаваше с хъс и високо вдигната глава напред. Хареса ми обичта и привързаността, която изпитваше към Зейди. И в името на тези чувства и за миг не се разколеба, когато трябваше да жертва себе си, за да спаси своята близначка.

От друга страна очаквано или не, Зейди беше пълна противоположност на Нор. Беше по- смирена, отговорна и тиха. Изпълняваше стриктно наставленията на майка си, която я подготвяше за бъдещата принцеса на Илария. Но любовта не познава граници и правила и в това се уверява самата Зейди, която се оказва влюбена. Толкова силно иска да изгради връзката си с момчето, в което е влюбена, че прави всичко възможно, за да остане във Варания – дори и невъзможното. В един момент се оказа, че Зейди може да бъде също толкова смела, борбена и опърничава като сестра си, но на каква цена? Определено очаквам с нетърпение следващата книга, за да видя как ще се развият образите на сестрите. Ще е интересно.

„Корона от корал и перли“ е история за дълг, чест и смелостта да се бориш за хората, които обичаш, въпреки трудностите, с които ще се наложи да се справиш. Авторката е създала оригинален и пъстър свят с интригуващи персонажи, които ще приковат вниманието ви от самото начало. Мисля, че досега не съм чела фентъзи, чието действие се развива в морето и ми бе супер интересно да се запозная с океанския народ на Варания. В историята имаме политически интриги, деспотични владетели, предателства, сражения, нетипична любовна история – накратко – всички добри компоненти за едно завладяващо YA фентъзи четиво.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност!

„Голямата панда и Малкия дракон“ – Джеймс Норбъри

(издателство „Изток-Запад“, брой страници 160, цена 19,90лв)

„Кое е по-важно – попита Голямата панда – пътят или целта?
– Компанията – отговори Малкия дракон.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Историята за тези двама симпатични герои е разказана с малко думи, но въздействат толкова силно. С кратки изречения, но изпълнени с много мъдрост и философия. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти. Нужно ви е само едно спокойно кътче и топла напитка, за да се насладите и впуснете в импровизираното приключение на Голямата панда и Малкия дракон.

Двамата приятели пътуват заедно през годишните времена – денем и нощем, в дъжд и пек. Докато странстват сред природата, те откриват надежда и вдъхновение в заобикалящия ги свят, като си дават сметка, че и след най- мрачните дни пак ще настъпи пролет.

Почувствайте успокоителното влияние на Голямата панда, която ни припомня истински важните неща, докато се наслаждава на обикновените моменти. Проучете околната обстановка с любопитството на Малкия дракон, който може да е дребен на ръст, но има голямо сърце. Станете част от пътешествието през вечно сменящите се сезони, докато двамата приятели се учат как да живеят за момента, да се справят с неувереността си и да преодоляват трудностите в живота.

„Есента дойде – каза Голямата панда – и скоро ще настъпи зимата.
– Ооо – отвърна Малкия дракон, – значи повече уютни вечери заедно… с чай.“

Идеята за книгата се заражда в труден период за автора, когато съвсем случайно му попада книга за будизма. След прочетеното той преосмисля живота, като цяло и решава още повече да помага на другите. Присъединява се към самаряните, като поема обаждания от хора, страдащи от самота, тревожност и депресия, които са търсили помощ. Потресен от огромното количество човешко страдание Джеймс Норбъри решава да основе малка група за подкрепа, но за съжаление разпространението на Ковид слага край на плановете му. Стопирането на този проект обаче се превръща в нещо супер вдъхновяващо и красиво, а именно автора започва да пише и рисува картини, за да преобрази идеите си по прост и достъпен начин. Благодарение на това начинание в резултат се ражда тази книга, която стъпва върху будистката философия, но я предава по съвършено разбираем и простичък начин.

„Листата умират – отбеляза Малкия дракон.
-Не тъгувай – отвърна Голямата панда. – Чрез есента природата ни показва как можем да си отидем красиво.“

Красивите илюстрации, които изобилстват в книгата са изпълнени със спокойствие, топлина и уют, като заедно с текста действат наистина успокояващо.Чрез диалозите и разсъжденията, които водят помежду си Голямата панда и Малкия дракон ни показват, че е нужно съвсем малко, за да се почувстваме наистина щастливи. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. Има нещо магично в това да уловиш големите идеи с малко думи и точни илюстрации.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Двамата очарователни приятели се учат как да живеят за момента, как да се справят с житейските трудности. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти.

Топ 10 на любимите ми книги за 2021г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина още една странна година, която си беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част от които се превърнаха в мои любимци. Най- накрая успях да се запозная с творчеството на Агата Кристи, която успя да ме спечели още с първата прочетена книга. Разбира се, напреднах още малко с творчеството на любимият ми Стивън Кинг. Тази година успях да прочета 65 книги, с което ,мога да кажа, че съм напълно удовлетворена. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Излишно е да казвам, че ми беше страшно трудно да избера само десет книги, защото те бяха доста повече. Затова няма как да не спомена „Брулени хълмове“ от Емили Бронте, „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд, „Смърт край Нийл“, „Убийство в Ориент Експрес“ и Азбучни ибийства“ на Агата Кристи, „Изгревът на Аврора“ и „Пламъкът на Аврора“ на Джей Кристоф и Ейми Кауфман, „Ема“ от Джейн Остин, „Утопия Авеню“ от Дейвид Мичъл и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и , които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Благодаря за доверието! Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „22 ноември 1963″ – Стивън Кинг

„Дамски гамбит“ – Уолтър Тевис

За първа година ще поставя две книги на първо място. „22 ноември 1963“ и „Дамски гамбит“ успяха да ме впечатлят еднакво и нямаше начин да избера само една от тях, която да оглави първото място.

„22 ноември 1963“ беше първата ми прочетена книга за 2021г. и се оказа една от най- впечатляващите и стойностни книги на Краля. Веднага след книгата изгледах и сериала, който за мое учудване се оказа доста добър, а Джеймс Франко в главната роля беве просто блестящ. За пореден път се възхитих на Краля за неговото необятно въображение, като този път е съчетал исторически събития с фентъзи елемент.

Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален учител в Лисбон Фолс и наскоро се е развел. Две събития внезапно го изваждат от релсите на монотонното му ежедневие. Първото е съчинението на курсист на тема „Денят, който промени живота ми“.Второто – изненадващото признание на Ал Темпълтън, собственик на закусвалня, който съобщава на Джейк, че много скоро ще умре от рак на белите дробове, затова ще му довери голяма тайна: в склада на заведението има врата към миналото.Ал е кроял планове да предотврати убийството на Кенеди, като ликвидира Лий Осуалд. Тъй като е на прага на смъртта, той убеждава Джейк да осъществи замисъла му.Джейк няколко пъти пътува в миналото, докато при поредното си завръщане в 2011 узнава, че Ал се е самоубил. Времето му изтича – налага се да действа незабавно, преди закусвалнята да бъде разрушена, иначе няма да изпълни обещанието си да спаси Кенеди.

„Дамски гамбит“ до толкова успя да ме впечатли, че веднага щом затворих последната страница ми се искаше да започна романа отначало. Уолтър Тевис е създал вдъхновяващ, стойностен и прекрасен роман, който вярвам, че ще впечатли всеки читател. Екранизацията на Нетфликс с участието на Аня Тейлър-Джой е умопомрачително добра.

Историята на талантливата Бет Хармън се разгръща динамично като напрегната шахматна битка, с каквито романът на Уолтър Тевис е изпъстрен. След смъртта на майка си мрачната и безнадеждно самотна Бет е изпратена в сиропиталище, където обичта и емоционалната подкрепа са заменени със зелени хапчета за „успокоение“. Единственото бягство от сивотата и апатията се оказва шахът. Победа след победа, порасналата Хармън си извоюва място сред шампионите – територия, запазена само за мъжете до този момент. Славата обаче задълбочава отчуждението ѝ и страха, че ще пропилее таланта си. Облекчение ѝ носят единствено алкохолът и зелените хапчета – зависимост, сравнима с тази към любимата игра. Бет води битка с вътрешните си демони също толкова ожесточено, колкото и тази на шахматното поле. Но дали ще излезе победителка и в двете?

2. Проектът „Аве Мария“ – Анди Уеър

След „Марсианецът“ с интерес следя творчеството на Анди Уеър. В интерес на истината не си падам по научната фантастика, но благодарение на автора това ,малко по- малко започна да се променя. Проектът „Аве Маррия“ се оказа страхотна фантастика, която със сигурност може да се нареди до „Марсианецът“.  Отчасти научна мистерия, отчасти зашеметяващо междузвездно пътешествие, „Проектът „Аве Мария“ е разказ за открития, теории и оцеляване и запознанство с един интересен извънземен вид.

Райланд Грейс е единственият оцелял участник в отчаяна, съдбоносна мисия – и ако се провали, човечеството и самата Земя ще загинат. Само дето в момента той не го знае. Не помни дори собственото си име, а камо ли природата на своята задача или как да я изпълни. Знае единствено, че е спал много, много дълго време. И току-що се е събудил, за да открие, че се намира на милиони километри от дома, само с два трупа за компания.  Колегите му от екипажа са мъртви и докато спомените му се завръщат мъгляво, той осъзнава, че е изправен пред невъзможна задача. Съвсем сам на този малък кораб, сглобен набързо от всички правителства и космически агенции и запратен в дълбините на космоса, от него зависи да се справи със заплаха, която грози с гибел целия ни вид.

3. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

„Моя мрачна Ванеса“ е от онези книги, които се помнят дълго, след като сте ги прочели. Определено книгата не е за всеки, защото заради специфичната си тематика не всеки ще може да я хареса и оцени. „Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга.  Авторката се е постарала максимално автентично да представи всеки един аспект от историята по- възможно най- искреният и брутален начин. История вдъхновена от реалността, в която за съжаление много млади момичета са попадали. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. „Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“. В интерес на истината книгата не е за всеки, но в същото време ми се иска да се прочете от колкото се може повече хора, защото темите, които са засегнати в нея са обществен проблем.

4. „Долорес Клейборн“ – Стивън Кинг

„Долорес Клейборн“ е история, каквато може да се роди само във въображението на Краля. Брутално добра книга, която е разказана доста нестандартно. В историята нямаме действие, нито цял отбор персонажи. Долорес Клейборн просто разказва своята история такава каквато е- брутална, истинска, настръхваща, докосваща, автентична… За пореден път Краля ме изуми с това колко добре познава женската душевност и психика. В десетки книги е показвал това свое умение, но в тази книга е надминал себе си. Книгата трябва да се прочете, за да разберете какво имам предвид.

Долорес Клейборн ще разкаже историята си. Само дето от полицията не очакват тъкмо такава история.

Долорес Клейборн ще направи самопризнание…

Ще разказва бавно. Няма да позволи да я пришпорват. Ще го направи по своя си начин, без да спестява подробностите и да щади чувствата – своите или на когото и да било. Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Истина, която отвежда до пределите на мрака. Тя е грубовата, цапната в устата и може би малко огорчена… но пък е смела и находчива: винаги знае какво да направи от лимоните, с които животът непрекъснато я замеря. Вместо да мрънка, Долорес се бори, а когато убийството е единственият вариант, ами… тя убива. И разказва онова, което човек споделя само когато вече няма какво да губи.

5. „Бурята на века“ – Стивън Кинг

Още едно произведение на Кинг попада в любимците ми за годината. За пръв път четох книга, която е написана под формата на сценарий. Първите около 20-30 страници ми бяха доста трудни за четене – губех се в историята, бърках персонажите и самото четене ми беше безинтересно. Но след като свикнах с тази форма на исказ, то историята ми потръгна и я „глътнах“ за отрицателно време. Не знам поради какви причини, но не съм попадала на кой знае какви отзиви за книгата, а тя е доста добра и заслужава повече внимание. Интересното е , че историята се развива на остров Литъл Тол, където живее и Долорес Клейборн. Обожавам когато Кинг вкарва и други познати персонажи, събития или места от други негови книги.

Задава се страшна буря – синоптиците я наричат “Бурята на века”, – която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.

За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но, както самият Майстор споделя: “Бурята на века” не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма”.

6. „Невидимият живот на Ади Лару“ – В. Е. Шуаб

За създаването на един от най- великолепният и изключителен роман в творчеството на Виктория Шуаб ѝ е отнело цели десет години. Да, точно така! Авторката е отделила десет години работа върху тази книга. И резултатът е повече от впечатляващ. „Невидимият живот на Ади Лару“ е книга събитие. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Авторката отново успя ме очарова със своя неповторим приказен стил на писане – тя не твори просто думи, а магия. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого.

7. „Алиби“ – Агата Кристи

Романът „Алиби” се нарежда сред безспорните шедьоври в жанра. Самата Агата Кристи го определя като свой фаворит. През 2013 г. „Британската асоциация на писателите на криминални романи“ обявява „Алиби“ за най-добрият криминален роман, публикуван някога.

Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази книга, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Агата Кристи с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една зашеметяваща развръзка, която ще ви остави с отворена уста.

Роджър Акройд знае твърде много. Знае, че жената, която обича, е отровила първия си съпруг. Знае, че някой я изнудва. А сега вече знае, че тя бе отнела собствения си живот. Всеки момент едно писмо ще му разкрие и кой е мистериозният изнудвач. Но Акройд умира, преди да успее да го прочете…

Еркюл Поаро поема разследването. Случаят е толкова необичаен, че дори и гениалният детектив няма идея как да го реши…

‌8. „Малки жени“ – Луиза Мей Олкът

„Малки жени“ е една от най- красивите, очарователни и нежни истории, които съм чела. Трогателната история за четирите сестри успя да ме докосне и разчуства по най- милият начин, Усмихвах се, забавлявах се, вълнувах се с всички тях. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.

„Малки жени“ е една от онези вечни класики, които се предават от поколение на поколение, от майка на дъщеря, между сестри или най-добри приятелки. Вечният шедьовър на Луиза Мей Олкът е книга за всяко дете. По мил и деликатен начин тя предава своето послание за повече доброта, смирение и любов, от които имаме такава нужда във все по-объркания свят, в който живеем.

Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения – красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми

9. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

„Часът на чудовището“ е една трогателна, човешка и до болка откровена история, до която си заслужава да се докоснете. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята от първите няколко страници успя да ме докосне, а до финала ѝ бях наистина емоционално опустошена, защото толкова много се бях привързала към героите и ми се искаше да има друг край за тях – по- щастлив. Но както знаем в живота не винаги всичко завършва щастливо и красиво. А тази история е точно такава. История, която за съжаление е често срещана в реалния живот. Стилът на Патрик Нес е толкова увлекателен и въздействащ, че нямам как да не му отредя място в ревюто. Лиричен и мелодичен, без излишни описания, които да изглеждат, като кръпки в сюжета. Всяка една дума, всяко изречение са точно на мястото си – право в целта. А сцените с Чудовището и Конър са толкова ярко и автентично представени, че ме караха да се възхищавам на всяка една от тях. Чудесно свършена работа на Патрик Нес, за което свидетелстват множеството награди, които е получил за този възхитителен роман. Адмирации!

„Часът на чудовището“ е от онези книги, които оставят трайна следа в съзнанието и сърцето на читателите. Един прекрасен стойностен роман за загубата, болката, битката с неизбежното, преодоляването на страховете и израстването във всичките му фази.

10. „Мизъри“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мизъри“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде.

След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга – за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса – ама наистина много…

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

  1. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

2. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

3. „Светлината, която не виждаме“ – Антъни Доер

4. „Кръв и мед“ – Шелби Махурин

5. „Лейла“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно !

„Невидимият живот на Ади Лару“ – В. Е. Шуаб

(издателство „Емас“, брой страници 560, цена 24 лв)

За създаването на един от най- великолепният и изключителен роман в творчеството на Виктория Шуаб ѝ е отнело цели десет години. Да, точно така! Авторката е отделила десет години работа върху тази книга. И резултатът е повече от впечатляващ. „Невидимият живот на Ади Лару“ е книга събитие. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Авторката отново успя ме очарова със своя неповторим приказен стил на писане – тя не твори просто думи, а магия. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого.

„Тъжно е, разбира се да забравиш. Ала е самотно да те забравят. Да помниш когато друг не помни.“

Франция, 1714 година в пристъп на отчаяние свободолюбивата Ади Лару сключва сделка с тъмен бог, демон, дявол – той има безброй имена и заменя душата си за безсмъртие. Тя сключва този мрачен договор, за да се спаси от нежелан брак и от живот, който не иска да води. Тя иска да бъде свободна, да опознае света, да твори, да мечтае, да живее живота си така, както тя пожелание. Но цената за това е висока – над нея пада проклятието всеки, когото срещне по пътя си, да я забрави. Ади никога няма да остави следа след себе си, а всички, които досега са я познавали ще я забравят. След сделката ѝ с Мрака започва нейното пътешествие през годините и вековете в различни градове и континенти. През история и изкуство, във вечен опит да остави някаква следа, че е съществувала. В началото е адски трудно, но въпреки това Ади някак си успява да се събере и да продължи напред, защото пътят назад е необратим. С всяка следваща година младото момиче става все по- упорито и настоятелно, по- нахъсани и още повече вкопчено в живота и така цели… 300 години, двамата с Мрака играят своя нестихващ танц във времето.

Единственият спътник на Ади в пътешествието е нейният мрачен дявол с хипнотизиращи зелени очи и единствената сигурност е, че ще я посети на годишнината от сделката. В самотата си тя няма друг избор, освен да го посрещне, да го разгадае и по някакъв начин да успее да го надхитри. И тя успява! Ади оставя своят отпечатък в картини, скулптури, музика – в най- различни произведения на изкуството. Среща велики художници, музиканти и писатели. Среща многократно едни и същи хора, налага ѝ се да търси подслон на най- различни места, краде, гладува, но никога не се отказва. Но един ден във вековното ѝ проклятие зейва пролука – в малка антикварна книжарница в сърцето на „Манхатън“ съдбата среща Ади Лару с млад мъж, който не я забравя…

„От всички изобретения, които Ади е видяла да се появяват на бял свят – парни локомотиви, електрически крушки, фотография, телефони, самолети, компютри – киното ѝ е най- любимо.

Книгите са чудесни, преносими, трайни. Седне ли тук обаче, в затъмнената зала, където широкият екран запълва полезрението ѝ, действителността изчезва и за няколко кратки часа тя е друг човек, потопен в романтика, интриги, смешни перипетии и приключения. При това в триизмерна картина и със стерио звук „

В книгата имаме две сюжетни линии. Едната се развива в миналото в 17 век – от самото начало на проклятието, а другата е в настоящето, което се развива през 2014г. Два напълно различни свята, като деня и нощта. Двете сюжетни линии се редуват, като действието поддържа през цялото време интереса и може да видим по- добре развитието на Ади през времето. Проследяваме живота на Ади в малкото френско селце Вийон сюр Сарт. За съжаление младото момиче е принудено да сключи нежелан брак с по- възрастен мъж. Ади не желае това за себе си и затова сключва сделка с Мрака. От тук нататък живота на Ади е едно приключение – понякога весело и безгрижно, а понякога тъжно, мрачно и самотно. В интерес на истината тази сюжетна линия, която се развива в миналото ми беше мааалко по- интересна, защото обичам историята и беше много любопитно да се потопя в най-различни исторически епохи. Ади е ставала свидетел на велики открития, като появата на фотографията, електрическата крушка или създаването на първата кола, преживяла е войни, срещала е велики творци като Верди и Пикасо. Нейният живот може да ви послужи, като едно невероятно историческо пътешествие.

„Той има вкус на нощен въздух, натежал от лятна буря. Има вкус е пушек от далечен огън в гората, изтляващ в мрака. Има вкус на гора и някак си, невъзможно, на вкъщи.“

Искам да отделя и няколко реда за Мрака, който приема образа на Люк – мъжът от мечтите на Ади. Той унищожава живота на Ади, дори открадва образа от мечтите ѝ, но въпреки това ѝ подарява най- съкровеното ѝ желание – свобода. Определено Люк се превърна в един от най- любимите ми литературни персонажи. Неговият персонаж бе многопластов, мрачен, потаен, притежаваше очарователна харизма, но до края на книгата си остана загадка обвита в мъгла. Искаше ми се да науча малко повече за него. Люк се смята за бог и като такъв смята, че не може да бъде победен или надхитрен. С интерес наблюдавах триста годишният танц между Ади и Люк през времето за надмощие – кой ще се предаде пръв. И двамата се оказаха силни противници. Люк през цялото време беше една загадъчна вихрушка от емоции – гняв, злорадство, егоизъм, гордост.В един момент мисля, че успя да преглътне някои свои чувства и да подобри връзката си с Ади.

„Ади се движи сред книгите, сякаш са ѝ приятели. И навярно са. Те съставляват част от историята ѝ, нещо, до което се е докосвала. С този писател съм се срещала, посочва, това е моя идея, чела съм първото издание на тази книга. Понякога Хенри зърва тъга, зърва копнеж, но те са ефимерни. Тя се усмихва и се впуска в нова история.“

Следващият персонаж за когото искам да ви разкажа е Хенри, който успява да запомни Ади след първата им среща. Неговата история се появява малко по- късно в книгата, но въпреки това също е изпълнена със загадки. Пренебрегван от собственото си семейство, а годеницата му го зарязва, Хенри отчаяно копнее някой да го харесва, такъв какъвто е. Но съдбата му е приготвила изненада… момиче, което ще промени живота му. Ади му показва, че живота не се състои единствено от черно-бели моменти, а от една пъстра гама от цветове – стига да можеш да я видиш. Хенри беше мил, тих, интелигентен и дискретен млад мъж, но сякаш прекалено раним. Не ми допадна, че твърде бързо се предаваше във всяка ситуация. Някак си не успя да ме впечатли. Предизвикваше интерес в мен, докато не научих загадката „защо може да запомни Ади“, оттам насетне ми беше все едно дали ще присъства в историята. Може би това го дължа на факта, че Люк беше твърде силен мъжки персонаж, който заемаше по- голямата и важна част от историята.

„Животът е кучка с извратено чувство за хумор.“

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).

Пет коледни филма, които ще ни заредят с празнично настроение

С приближаването на коледните празници телевизиите започват да излъчват, така любимите на всички коледни филми, които ни зареждат с празнично настроение, коледен дух и щипка вълшебство. Благодарение на баналните сюжетни любовни истории, нелепите ситуации, дразнещите роднини и забавните случки в тях, то тези филми са идеалното средство за един мързелив следобед. Коледа е съвсем близо и освен коледните курабийки, ароматните свещи, украсата и горещата напитка… всичко това би било още по – хубаво, ако си пуснете един хубав коледен филм, с който да се заредите с коледен дух и много положителни емоции.

„Вкусът на Коледа“

След като Натали разбира, че братовчед ѝ трябва да отмени откриването на ресторанта си в навечерието на Коледа, тя решава все пак да направи така, че то да се случи. Привлекателният, но песимистично настроен шеф Стефано обаче смята, че това е невъзможно – до Коледа остават само три дни! С помощта на Стефано, Натали разбира, че най-важното в готвенето, също като в Коледа, не е перфекционизмът – важно е те да бъдат споделени с любимите хора.

„Завръщане в Кристмас Крийк“

С наближаването на Коледа Амелия Хъджис се връща в родния си град, за да преоткрие истинското значение на Коледа. Там тя възобновява детските си приятелства. Колкото повече участва в местните коледни забавления, толкова повече се влюбва в Майк.

„Момче на име Коледа“

В тази история за произхода на Дядо Коледа, обикновено момче (с лоялен мишок за домашен любимец и северен елен на негова страна) потегля на невероятно приключение да намери баща си, който търси приказното селище на елфите… Това е история, която ще ви докаже, че няма невъзможни неща. Но ако сте от онези хора, които вярват, че някои неща са невъзможни, най-добре веднага оставете тази книга. Тя със сигурност не е за вас.  Защото тя е пълна с невъзможни неща.

„Подмяната на принцесата“

Седмица преди Коледа, Маргарет, разкошната дюкеса на Монтенаро, се сменя със Стейси – обикновена жена от Чикаго, която изглежда досущ като нея. С помощта на вълшебния помощник на дядо Коледа, Маргарет се влюбва в красивия колега на Стейси, докато Стейси се влюбва в годеника на Маргарет – очарователния принц. Действието във филма се развива на фона на приказни зимни и коледни пейзажи и един напечен сладкарски конкурс!

„Незабравима Коледа“

Дженифър, изгряваща телевизионна звезда, има нужда от почивка в живота си. Тя скача в колата и отпрашва към малък планински град в Колорадо. В снежната буря обаче Дженифър катастрофира, а когато идва на себе си има тежка амнезия… Случаен минувач я откарва. Той отскоро е вдовец с малки деца, а двамата ще преминат през магични и оздравителни празници, които ще и преобразят.

Пет коледни книги за най-малките читатели

През последните няколко години се издадоха толкова прекрасни и красиви коледни детски книги, които с удоволствие биха били страхотно допълнение към детската библиотека. В днешната публикация съм подбрала пет детски книги, които ще бъдат незабравим подарък за хлапетата у дома. С тях ще се забавляват и усмихват, а ѝ ще изживеят незабравими приключения сред страниците на коледните четива. Убедена съм, че и ще извлекът необходимата мъдрост и поука от всяка една от тях. Нека не забравяме, че прекрасно допълнение към всеки детски подарък е книгата. Да подариш книга на малкият читател у дома е все едно да му подариш цял нов свят, с който ще развие своето въображение, ще го научи на ценни уроци и най- важното ще стимулира желанието му за четене и занапред. Дали ще ги четете заедно или самостоятелно, не забравяйте, че вие си подарявате незабравими мигове заедно.

„Сам вкъщи“

Познатият и обичан филм „Сам вкъщи“, който се превърна в традиция всяка Коледа да бъде излъчван по родните телевизии сега е илюстрована книга за цялото семейство – пълна с непохватни крадци, гениални капани и едно момче на име Кевин, което трябва да се грижи само за себе си. Осемгодишният Кевин си пожелава цялото му семейство да изчезне. Но не си бе и помислял, че желанието му ще се изпълни! Може ли да задържи крадците вън от дома си? И ще се върне ли семейството му за Коледа?

Като огромен почитател на тази коледна класика за мен беше огромно удоволствие да се потопя сред страниците на тази разкошно илюстрована книга и отново да се забавлявам с щурия и изобретателен Кевин. Вярвам, че книгата ще се хареса освен на малките читатели, така ѝ на хората, които харесват филмовата поредица. Книгата би била прекрасно колекционерско издание за всички фенове на „Сам вкъщи“.

„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ – Л. Франк Баум

Франк Баум е прочутият създател на детската класика „Вълшебникът от Оз“.Тази книжка е увлекателен разказ за волното детство на малкия Клаус с голямо сърце, който ще отрасне сред невероятни същества, ще се научи да надхитрява злото, а после ще се върне в света на хората и цял живот ще прави само едно – ще дарява радост.

Мнозина ще му помагат, мнозина ще дръзнат да му попречат, безброй ще са премеждията му и безброй чудесата, но всяка година по едно и също време сред виелиците и снежните преспи ще запяват звънчетата на елените, които теглят неговата шейна. И ще грейват от щастие очите на всички деца.

„Коледната песен на Мики“

Още една класика, с която децата на 90те са израснали. Съвсем наскоро издателство „Егмонт“ вдъхнаха нов живот на това невероятно издание, с което малките читатели ще имат възможността да се запознаят. Изданието е с твърди корици и красиви илюстрации, което би било чудесен коледен подарък за всеки малчуган.

Коледа е най-прекрасният празник в годината, изпълнен с топлота, добрина и вълшебство. Не и за Ебенизър Скрудж – най-богатия, най-стиснатия и най-пресметливия лондончанин.

Той ненавижда Коледа и всички традиции, свързани с нея. Но когато призракът на Джейкъб Марли, покойния съдружник на Скрудж, се явява изневиделица пред очите му, скъперникът дори не подозира какво невероятното пътешествие във времето и спомените му предстои. Може би не всичко е изгубено за Ебенизър Скрудж и неговата Коледа?

„Нощта преди Коледа“ – Клемент Кларк Мур

„Нощта преди Коледа“, позната също като „Посещение от Св. Николай“, е прекрасна Коледна поема, която излиза за първи път през 1823 година от анонимен автор. Четиринайсет години по-късно като нейн автор е признат писателят Клемент Кларк Мур. Поемата създава образа на Дядо Коледа, облечен в червени пухкави дрехи. Представата за белобрадия старец, който похапва бисквити и пие мляко, докато оставя подаръци под елхата, всяка Коледа обединява децата по целия свят.

В това издание можете да я намерите в нов превод от Светлана Комогорова-Комата и в прекрасни илюстрации от Чарлз Сантор.

„Зимни приказки от цял свят“

Този красиво илюстрован сборник съдържа както популярни авторски истории, така и фолклорни приказки от цял свят – от България и Русия до Китай и Мексико. Завийте се топло или се настанете удобно до камината и се потопете във вълшебния свят на близки и далечни земи на лед и сняг. Там живеят магически създания, необикновени животни и смели хора. Техните епични приключения и истории за силата на приятелството и любовта правят зимните вечери приятни и задушевни.

„Голямата панда и малкия Дракон“ – Джеймс Норбъри

И един малък бонус от мен, който нямаше как да не включа в тази публикация. Въпреки че книжката не е на коледна тематика, то тя е толкова прекрасна, вдъхновяваща и ценна, че заслужава да бъде във всяка библиотека. Това разкошно издание съдържа невероятно живи илюстрации, които си кореспондират невероятно с текста. Вдъхновен от философията на будизма, Джеймс Норбъри е въплътил в тези ексцентрични персонажи идеите, които са му помагали и в най-тежките моменти.

Двама приятели пътуват заедно през годишните времена – денем и нощем, в дъжд и пек. Докато странстват сред природата, те откриват надежда и вдъхновение в заобикалящия ги свят, като си дават сметка, че и след най-мрачните дни пак ще настъпи пролет.

Почувствайте успокоителното влияние на Голямата панда, който ни припомня истински важните неща, докато се наслаждава на обикновените моменти.

Проучете околната обстановка с любопитството на Малкия дракон, който може да е дребен на ръст, но има голямо сърце.

Станете част от пътешествието през вечно сменящите се сезони, докато двамата приятели се учат как да живеят за момента, да се справят с неувереността си и да преодоляват трудностите в живота.

Пет романтични коледни книги, с които да прекарате празниците

Книгите с коледен сюжет винаги са били прекрасен подарък за всеки читател. В последно време излязоха няколко такива книги, които ме подтикнаха да напиша тази публикация, в която се надявам всеки от вас да открие своето коледно четиво. Коледните книги ни очароват с красотата и очарованието си, които се крият между страниците си, но и ни пленяват с магията на коледния дух и със силните си послания. Коледа е време на чудеса и добрини, но и на големи приключения. Няма нищо по-хубаво от един снежен ден, в който сме на топло у дома, сгушени под топлото и меко одеяло, с чаша горещ шоколад и с някоя коледна книга, която ще ни подари няколко часа уют, вълшебство и топлина.

„У дома за Коледа“ – Джени Хейл

Няма как да не започна първо с любимата ми Джени Хейл, чийто книги успяват да ме радват през последните години на Коледа. Коледните романи на Джени Хейл са изпълнени с толкова много топлина, уют, коледна атмосфера и типично коледни аромати, че ще изпълнят сърцето на всеки човек, който обожава Коледа. Една от причините да харесвам романите на Джени Хейл е, че Коледа не служи просто за фон в историята, а заема централно място в нея. Авторката толкова реалистично представя коледната атмосфера с всеки един малък коледен детайл, който описва, че ще повдигне коледното настроение и на най- заклетият Гринч. Друго, което ми прави впечатление в историите е, че винаги дава път на положителните емоции на героите си – независимо дали са изпаднали в трудни моменти, тежки решения или друг проблем, винаги намират частица надежда, в която да вярват. Харесват ми сплотените общности, които изгражда.

За книгата:

Али Ричфийлд обича Коледа. Затова е на седмото небе, когато започва работа като управител на старото имение Ашфорд. А това включва и организирането на коледното тържество на семейство Марли. С бюджет, по-голям от всичките й спестявания, и цял отряд от персонала по поддръжката, това не би трябвало да е особено трудно… Срещайки се обаче с членовете на семейството, Али започва да се пита дали ще се справи със задачата.

Новият ѝ шеф – Робърт, може да изглежда великолепно, но е по-студен и от снега навън. Той отказва да се прибере за празниците. Неговият брат пък непрестанно флиртува с Али. Сестра им се появява в имението с целия си багаж, двете малки деца и новината за развода си. А деветдесет и две годишната им баба Пипа отказва да приеме решението на внуците си да продадат имението.

Али е решена на всичко, за да събере семейството и те да прекарат една последна и незабравима Коледа в родния си дом. Дори да й е нужно малко вълшебство. Тя не подозира обаче, че нейният живот също ще се промени завинаги. И Робърт Марли може би ще е замесен в това…

„Всичко, което искам за Коледа“ – Джоана Болури

„Всичко, което искам за Коледа“ е една забавна и разпускаща романтична за комедия за любовта, вторият шанс и за малките чудеса, които се случват около Коледа. Сюжета ми звучи страхотно и наистина би се получил сполучлив коледен филм.

За книгата:

На Коледа се случват чудеса, но изглежда не и за Ник. Той тъкмо е загубил високоплатената си работа като лондонски адвокат, приятелката му инфлуенсърка го зарязва, а балансът по кредитната му карта започва силно да го притеснява. Остава му само да се самосъжалява в квартирата, която споделя със своя най-добър приятел – доста по-добре справящия се в живота Мат, и да си търси работа – каквато и да е.

В отчаянието си Ник си намира ново призвание – става Дядо Коледа в близкия мол и започва да раздава подаръци. Въпреки ужасната шефка, драскащата го брада и факта, че никога не е харесвал деца, сякаш се справя изненадващо добре. Но когато 4-годишният Алфи си пожелава пред него майка му да е отново щастлива за Коледа, Ник ще трябва да се потруди доста, за да изпълни желанието.

Защото Сара – майката на Алфи – е вдовица. И в желанието си да помогне, той й урежда среща с Мат, преди да е премислил нещата и преди да е осъзнал, че това може да се превърне в разкъсващ сърцата и на тримата любовен триъгълник.

„Коледа завинаги“ – Карън Шейлър

Любопитен факт е, че Карън Шейлър е създателката на някои от най-любимите коледни филми, като „Коледен принц“ и „Коледен лагер“. Носителка е и на наградата „Еми“, която този път пренася празничния дух сред страниците на трогателен коледен роман. Зад тази толкова празнична и коледна корица се крие стопляща сърцето история за  една жена, която е готова да преоткрие надеждата, мечтите и любовта през най- празничният сезон.

За книгата:

Райли Рейнолдс не вярва в коледната магия. Като дете младата жена е загубила баща си в навечерието на празника и вълшебството на този ден завинаги помръква за нея.Но след като последният ѝ летен любовен роман се оказва провал, а издателят ѝ заплашва да прекрати договора ѝ, Райли трябва да направи немислимото – да напише първата си романтична коледна история. И не само това, но ще трябва и да организира коледен лагер за най-запалените си читатели в романтична семейна хижа в близост до Коледното езеро – място, където празничният дух е толкова силен, че магията се усеща във въздуха.

Ситуацията се усложнява още повече, когато по време на рекламно интервю Райли смело заявява, че всичките ѝ книги са вдъхновени от една-единствена голяма любов. Тя не подозира, че трима от бившите ѝ приятели ще гледат интервюто и всеки от тях ще реши, че тя говори за него. И тримата се записват за лагера, твърдо решени да спечелят сърцето ѝ. Отново.Докато планира най-вълшебния уикенд и се бори да спаси кариерата си, Райли ще трябва не само да отиде на трите най-романтични коледни срещи на света, но и да се справи с емоциите, които арогантният собственик на хижата събужда у нея. И може би да се помири с Коледа и да изживее истинска, вълшебна коледна любовна история.

„Градче на име Коледа“ – Холи Мартин

„Градче на име Коледа“ е още едно празнично заглавие, което вярвам, че ще успее да ви потопи в коледната магия. Красива и романтична коледна приказка, която ще стопли и най- студеното сърце. Пригответе си голяма чаша горещ шоколад, завийте се с топло одеяло, изключете си телефона и поемете на едно невероятно коледно приключение.

За книгата:

Нийв има мечтаната работа – управител на бутиков хотел, който се намира на най-очарователния, покрит със сняг остров в Шотландия. Заедно със семейството си тя подготвя магическо коледно преживяване за гостите на хотела. Но топлината на празника не успява да стигне до сърцето й.

Причината е, че е оставила Оукли Рей – мъжът на мечтите й, да си отиде. За негово добро. За да може той да приеме неустоимо професионално предложение и да сбъдне мечтите си.Сега Нийв има тайна, която се опитва да запази, а когато Оукли пристига на острова за Коледа, това става все по-трудно. Колкото и да го отрича, старата искра все още е там. Но може ли да си позволи отново да се влюби в него, след като той вероятно няма да остане?

„Десет слепи срещи“ – Ашли Елстън

„Десет слепи срещи“ е забавна, изпълнена с хумор и с едно щуро шантаво италианско семейство, което е готово да намери идеалната половинка на скъпата им Сара. Предстоят ви страници изпълнени с обилни дози хумор, комични моменти и, разбира се, романтика. С тази книга коледните празници ще бъдат още по- забавни .

За книгата:

Софи няма търпение да прекара повече време насаме с приятеля си Грифин. Но когато разбира, че той иска малко почивка и свобода от връзката им, тя търси утеха в къщата на баба си и дядо си, където останалата част от голямото им семейство са се събрали за празника. Тогава баба ѝ измисля блестящ (или може би не) план – през следващите десет дни София ще отиде на десет слепи срещи с различни кандидати, избрани от нейните роднини. Сладката ѝ братовчедка Сара ще я изпрати на среща с атрактивен колежанин. Леля ѝ Патрис ще я запише за водеща роля в пиеса за Рождество Христово, а кавалерът ѝ едва ще стига до рамото ѝ. И ще има истинско ревящо бебе.

Когато Грифин се появява неочаквано и моли за втори шанс, Софи се чувства по-объркана от всякога. Защото може би тя е започнала да изпитва чувства към някой друг

Станали ли ви прекалено захаросано от всичко прочетено до тук? На мен малко, да. Затова като малък бонус, а за да се отърсим от прекалено многото романтика ще ви споделя още една коледна книга, но този път ще бъде изпълнена с криминални мистерии.

„Нови мистерии по Коледа“

„Нови мистерии по Коледа“ е една чудна коледна колекция, която съдържа тринайсет разказа от най- добрите криминални автори, сред които Агата Кристи, Томас Харди, Рекс Стаут, Елис Питърс, Айзък Азимов, Елъри Куин, О. Хенри и други.

В този сборник героите се впускат смело в приключения, за да надделеят срещу злодеите, дръзнали да помрачат светлия празник. Но дали духът на Коледа няма да накара и най-закоравелия престъпник да намери в сърцето си поне мъничко доброта, за да направи ценен коледен подарък на най-нуждаещите се?

„Светлината, която не виждаме“ – Антъни Доер

(издателство „Сиела“, брой страници 464, цена 19,90лв)

Втората световна война е едно от най- мащабните и трагични събития в световната история. И съвсем логично е да са изписани за нея безброй книги, в които от различни погледи са представени факти, събития, стратегии и съдбите на обикновените хора. През последните няколко години се издадоха десетки книги за ВСВ и концентрационните лагери. Някои от тях бяха наистина стойностни, а други бяха просто с комерсиална цел. Днешната книга успя да ме изненада по един доста странен начин. „Светлината, която не виждаме“ е една от най- чувствените, изящни и красиво написани книги по темата. Да, знам, че е странно ВСВ да се свързва с точно такива думи, но е факт. Книгата притежава сърце и душа, които безброй читатели са открили. Книга, която докосва по най- финия и деликатен начин всяка сетивност в читателят.

„Светлината, която не виждаме“ е наистина различна книга за Втората световна война. Стила на писане на Антъни Доер е толкова нежен и деликатен, че дори и най- тежките моменти в книгата са представени по такъв начин, че пресъздават много ярко обстановката. Друго, с което ме спечели романа бяха героите на Доер – крехки, но смели и борбени. Не знам, всичко в тази книга е изпълнено с деликатност, нежност и емоции. Книгата трябва да се прочете, за да я усетите самите вие.

Мари-Лор живее с баща си в Париж, близо до Природоисторическия музей, където той работи като пазител на ключовете. Когато е на шест, Мари-Лор губи безвъзвратно зрението си. Места, които са ѝ били познати, се превръщат в лабиринти, изпълнени с опасности. Налага се баща ѝ да ѝ помага да приеме новата действителност като построява макети на околностите, които момичето изследва с пръсти. Също така ѝ купува брайлови книги и Мари-Лор заживява втори живот с романите на Жул Верн. Но истинската опасност предстои – войната започва и немците окупират Париж. Мари-Лор и баща ѝ бягат в Сен Мало при чичо ѝ, който е обсебен от радиотехниката. Постепенно сред доверениците им се заражда идеята за съпротива и всички заедно поемат по един опасен път към шпионството.

Във военна Германия проследяваме животът на Вернер. Заедно със сестра му Юта са настанени в сиропиталище. Като почти всички сираци младото момче го очаква живот в мрачните катакомби на тежката миньорска професия, която е отнела баща му безвреме. Но неговата истинска страст е радиотехниката, която ще се окаже и неговото спасение. Талантът му осигурява място в академия на Хитлерюгенд, но реалността се оказва брутална – насилието и агресията са част от обучението. Скоро попада и в месомелачката на войната – изпратен е на фронта, където има за задача да засича радиопредаванията на Съпротивата.

Радиовълните свързват животите на Мари-Лор и Вернер дълго преди те да се срещнат. Войната е навсякъде около тях, но още една страшна тайна лежи на пътя им – тайна, заради която някои нацисти са готови да преобърнат Европа.

„Етиен разказва с топлия си глас за изригването на Кракатау; как според детските му спомени вулканичната пепел от Индонезия обагрила в кървавочервено залезите над Сен Мало – големи пурпурни вени, сияещи над морето привечер; и, за Мари-Лор, с пълните й с пясък джобове, с пламналото й от вятъра лице, окупацията поне за малко отстъпва на заден план, изчезва някъде. Липсват й татко й, Париж, д-р Жефар, градините, книгите й, шишарките… толкова празноти в живота й.“

Мари-Лор ми стана изключително любима героиня, защото успях да опознаят всяка частица от нейната душевност. Имаме възможност да проследим живота ѝ от съвсем ранно детство, та чак до дълбока старост – живот изживян в радост, тъга, борба за оцеляване. За огромно щастие в живота на младото момиче присъстваха прекрасни и смели хора, които ѝ помагаха да преминава през тежките моменти. На първо място, разбира се, беше баща ѝ, който се грижеше с толкова любов и нежност за своето малко момиченце; чичо ѝ Етиен, който беше изпълнен със своите си странности, но въпреки това имаше добро и великодушно сърце; мадам Манек, която беше като майка за Мари-Лор и именно тя отключи хъса и борбеността в нея и разбира се, Вернер, който присъства съвсем за кратко в живота ѝ, но именно той изигра най- голяма роля в него. Въпреки че беше сляпа това по никакъв начин не попречи на младото момиче да вижда красотата около себе си – красотата и приключенията в книгите, морската пещера обсипана цялата с охлювчета, която постоянно я зовеше. Това крехко и мило момиче е прекрасен и незабравим персонаж, който вярвам че ще ви разчуства и вдъхнови.

„- Твоят проблем, Вернер, се състои в илюзията, че разполагаш с живота си.“

Също от ранно детство проследяваме и животът на Вернер, който му е отредил тежка съдба. Израснал в сиропиталище с малката си сестра Юта, той бе принуден да я изостави заради войната. Със своите безценни умения той се превръща в стратегическо оръжие срещу противниците им. С негова помощ биват откривани десетки вражески радио предаватели. Вернер изпълняваше задълженията си прилежно, но през цялото време едно тънко гласче в ума му нашепваше, че това което прави не е редно. Постепенно младото момче започна да се отърсва от промиващите речи на висшите офицери, които е слушал безброй пъти, когато се е обучавал в елитната военна школа. В един момент животите на Мари-Лор и Вернер се преплитат по един невероятен начин и предават един изключително смислен и цялостен завършек на тяхната завладяваща история.

Освен тези две сюжетни линии в историята имаме и трета, която ми беше доста интересна и любопитна. В нея се запознаваме с немския офицер фон Румпел, който е тръгнал по следите на рядък и уникален диамант, изчезнал от Природонаучния музей във Франция, в който работи бащата на Мари-Лор. Тежко болен той вярва, че този диамант ще го излекува. Легендата гласи, че диаманта наречен „Лумналото море” осигурява вечен живот на притежателя си, но смърт за обкръжаващите го. Тази сюжетна линия плавно се присъединява към останалите две, която предава на историята още повече напрежение и с нетърпение разлистваш страниците, за да разбереш как ще завърши всяка една от тях.

„Светлината, която не виждаме“ е една от най- въздействащите книги за Втората световна война. Написана толкова красиво, нежно и чувствено, че несъмнено ще ви докосне по- специален начин. Книгата притежава сърце и душа, които безброй читатели са открили. Антъни Доер е създал забележителни персонажи, на които през цялото време се възхищавах и исках да оцелеят, за да видят живота извън мрака и трагедията. „Светлината, която не виждаме“ е безспорно е от онези въздействащи истории, които остават в мислите ви дълго време, след като сте затворили последната страница.

„Часът на чудовището“ – Патрик Нес

(издателство „Студио Артлайн“, брой страници 216, цена 15,99 лв)

„Часът на чудовището“ е една трогателна, човешка и до болка откровена история, до която си заслужава да се докоснете. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята от първите няколко страници успя да ме докосне, а до финала ѝ бях наистина емоционално опустошена, защото толкова много се бях привързала към героите и ми се искаше да има друг край за тях – по- щастлив. Но както знаем в живота не винаги всичко завършва щастливо и красиво. А тази история е точно такава. История, която за съжаление е често срещана в реалния живот.

Навярно мнозина от вас за запознати с историята за написването на книгата, но все пак в няколко реда ще споделя кратка информация за бъдещите читатели на книгата, които тепърва ще се докоснат до „Часът на чудовището“.

Всъщност идеята за „Часът на чудовището“ е на английската писателка Шавон Доуд. За съжаление авторката умира от рак, едва на 47, като не успява да завърши творбата си. С тежката и трудна задача се заема Патрик Нес, като разполага с чернови и записки на бъдещата историята. А мрачното графично оформление в книгата, което толкова перфектно си пасва с историята е дело на Джим Кей, който познавате от илюстрованите издания на Хари Потър. За илюстрациите му в „Часът на чудовището“ е използвал всичко от бръмбари до дъски за хляб, за да създаде интересни акценти и текстури. В резултат от всички участници замесени в този проект се е получила една разтърсваща, дълбока и емоционална история.

„Не е задължително в една история да има добър край. Както не е задължително да има и лош. Всъщност, повечето хора са нещо средно – нито добри, нито лоши.”

В книгата се запознаваме с 13 годишният Конър, чиято майка е болна от рак. Въпреки непрестанните лечения, на които се подлага с всеки изминал ден състоянието ѝ се влошава. Като подрастващ тийнейджър Конър се опитва да води нормален живот, доколкото, разбира се, това е възможно. Но когато се спусне нощта всичките му тревоги и кошмари оживяват в сънищата му. Всяка вечер момчето сънува смразяващ сън, който обсебва всяка негова мисъл. Затова, когато една вечер чудовището от сънищата му се появява на прозореца, той не изпада в ужас. Грамадното тисово дърво със сигурност не е по- страшно от рака или безкрайните химиотерапии, на които се подлага майка му. Чудовището подобно на духовете от „Коледна песен“ на Дикенс е дошло с мисия. То ще разкаже на Конър три истории, а след тях следва четвъртата… която ще разкаже самият Конър. Но дали той е готов за нея? Ще можели момчето да я изрече?

„Историите са важни. Те са може би по-важни от всичко друго на света. Особено ако носят истината.”

Цялата история проследяваме през погледа на Конър. Проследяваме неговото емоционално състояние, мислите, терзанията, през които преминава. За Конър всичко това е твърде много, чувства се безпомощен. Не винаги успява да разбера защо мисли или се държи по определен начин, а вината го гложди от вътре. С развитието на болестта на майка му, виждаме също и неговото израстване. Баща му е създал друго семейство в Америка и майка му е единственият човек, на когото може да разчита. А съвсем скоро ще я загуби. Неминуемо Конър преминава през всички емоционални етапи (от безпомощност до гняв), като ги изживява по възможно най- болезненият и ужасяващ начин. „Часът на чудовището“ е от онези книги, които оставят трайна следа в съзнанието и сърцето на читателите. Един прекрасен стойностен роман за загубата, болката, битката с неизбежното, преодоляването на страховете и израстването във всичките му фази.

„Ти не пишеш живота си с думи. Пишеш го с действия. Онова, което мислиш, не е важно. Важно е само онова, което правиш.”

Стилът на Патрик Нес е толкова увлекателен и въздействащ, че нямам как да не му отредя място в ревюто. Лиричен и мелодичен, без излишни описания, които да изглеждат, като кръпки в сюжета. Всяка една дума, всяко изречение са точно на мястото си – право в целта. А сцените с Чудовището и Конър са толкова ярко и автентично представени, че ме караха да се възхищавам на всяка една от тях. Чудесно свършена работа на Патрик Нес, за което свидетелстват множеството награди, които е получил за този възхитителен роман. Адмирации!

„Понякога хората повече от всичко друго имат нужда да излъжат самите себе си.”

„Часът на чудовището“ е изключително въздействащ роман за загубата и затова как да продължим след нея. Тази кратка, но изпълнена с толкова дълбоко послание история е една от най- въздействащите книги, които съм чела. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята е стряскащо реална, атмосферата мрачна, а прекрасните черно – бели илюстрации на Джим Кей правят историята да оживее пред очите ви. Потопете се в историята на „Часът на чудовището“ без предразсъдъци и ви уверявам, че след като затворите последната страница, чудовището може да е променило и вас.