Топ 10 на любимите ми книги за 2022г.

2022 година е вече зад гърба ни и е време за традиционната ми равносметка. Година, в която се случиха най- различни събития в глобален мащаб, но вярвам, че всеки един от нас ще извлече и ще запомни положителните моменти от годината. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с нови автори, продължих с прочита на любимите си автори, като Стивън Кинг и Агата Кристи. Успях да се абстрахирам от предразсъдъците си към някои книги и автори. И за моя изненада, останах с изключително приятни впечатления. Не вярвах, че някога ще дам шанс на книги, като „Човек на име Уве“ и „Където пеят раците“- множеството ревюта и коментари за книгите ме отблъскваха прекалено много, но явно е трябвало да настъпи подходящото време, за да почувствам, че трябва да им дам шанс.

През годината попаднах на прекрасни автори, като Фредрик Бакман, Дженифър Макмеън, Жером Лубри, Роберт Зееталер, Владимир Набоков и Рей Бредбъри. Успях да си обогатя читателската година и с няколко прекрасни класики, като „Тайната градина“, „Малки мъже“и „Крадецът на праскови“.Силно успяха да ме впечатлят и изненадат „Тайните убежища“, „Удавниците“, „Зимните хора“, „Зеленият път“ и сборника „Нощна смяна“. Силен отпечатък в съзнанието ми остави и автобиографичната книга „Непознатият до мен“ на Ан Рул, в която по- обстойно се запознаваме с един от най- известните серийни убийци Тед Бънди. Книгата наистина е написана доста подробно и увлекателно, така че ако се интересувате от try crime истории или искате да научите малко повече за психологическата страна на подобен тип индивиди, то препоръчвам книгата.

През изминалата година след доста отлагане най- накрая успях да прочета супер сладката и очарователна поредица за момиченцето зомби“Мортина“ от Барбара Кантини. И петте книжки ни разказват за различни приключения за Мортина, семейството ѝ и приятелите ѝ. Рядко чета български съвременни автори, за което наистина ми е неудобно да си призная, но в края на годината реших да дам шанс на Цветина Цолова, за което много се радвам, защото новата ѝ книга „Случаят с третата сила“ ме изненада адски много. Ако си търсите българско градско фентъзи с паранормални елементи, то това е вашето четиво.

Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Излишно е да казвам, че ми беше страшно трудно да избера само десет книги, защото те бяха доста повече. Затова няма как да не спомена „Пепел в снега“, „Двама братя“, „Смъртта е занимание самотно“, „Удавниците“, „Били Съмърс“, Където пеят раците“, „Наръчник за убийства за добри момичета“ и „Stranger Things: Worlds Turned Upside Down“.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и , които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Благодаря за доверието! Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Зеленият път“ – Стивън Кинг

За поредна година книга на Стивън Кинг заема почетното първо място в годишната ми класация за любими книги. Не веднъж съм споделяла, че дълги години отбягвах творчеството му, заради масовото мнение, че книги му били страшни и т.н. Но преди няколко години реших да се „престраша“ и… беше любов от първо четене. Лично за мен книгите му са доста далеч от понятието „страшни“, защото в тях има толкова житейски истини, толкова много емоции, а ѝ да не забравя ме,че Кинг е адски добър в изграждането на психологическата страна на персонажите си.

През изминалата година успях да прочета няколко от книгите му, като най- много ме докосна и ме спечели още от първите си страници „Зеленият път“. Безспорно това е една от най- емблиматичните книги в творчеството на Краля. Великолепно написан роман, който е пропит с толкова болка и тъга. Мрачен, но и красив. Изпълнен с чудеса. Една от малкото книги, които след като затворих и последната страница останах безмълвна, защото след прочита на такава книга, всички думи са излишни и ненужни. Една книга, която остави дълбок отпечатък в мен и мисля, че никога няма да забравя дори и най- малките детайли от сюжета. В сюжета са вплетени важни теми, върху които всеки един от нас има над какво да размисли, като религия, справедливост, хуманност, милост и прошка, вяра, жестокост, лицемерие, състрадание и т.н. Кинг го е написал много добре. Балансът между вълнуващи и емоционални сцени беше толкова майсторски поднесен.

Историята се развива през 30-те години на миналия век и проследява Пол Еджкомб, надзирател на блок в отделението за осъдени на смърт в Cold Mountain Penitentiary, човек, чиято работа е да се опита да направи последните дни на затворниците и пътуването по Зеленият път мирни и хуманни колкото е възможно. Един ден пристига нов затворник, Джон Кофи, огромен чернокож мъж, който е обвинен в убийството близначки. Но Джон Кофи има специална дарба. И скоро, след като Еджкомб и другите пазачи научават истината за Кофи, всичките им вярвания скоро ще бъдат оспорени и ще научат истинското значение на жертвата и изкуплението.

“Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога.”

2. „Дългата разходка“ – Стивън Кинг

Още една от култовите книги на Краля, която адски успя да ме изненада. главно, защото не знаех с какво се захващам. На пръв поглед най- обикновена антиутопична история с прост сюжет, но почакайте само да напредне историята. Брутално добре написана въздействаща история, която е пресъздадена толкова живо, че в един момент сякаш си там на пътя с участниците в Дългата разходка, усещаш болката и ужаса, и въпреки това единствената ти е цел е да вървиш, да вървиш, за да останеш… жив. Кинг за пореден път е създал стряскащо автентична атмосфера, с която успешно обрисува и пресъздава изключително всичко случващо се. В продължение да 300 страници да задържиш вниманието на читателя, в които се случва само едно единствено нещо, си е чудовищен талант, който малцина писатели притежават.

„Дългата разходка“ е смъртоносно риалити предаване, в което от 100 стартиращи момчета ще оцелее само едно, което издържи на невъзможното изпитание. Правилата в състезанието са прости – целта е участниците да извървят определен маршрут, като не трябва да спират да вървят – без почивка, без отклоняване от зададената цел. Просто трябва да вървят. След три предупреждения за неспазване на правилото, отпадналият от играта участник бива застрелван на място от безмилостни военни. Състезанието приключва, когато накрая остане само един жив участник, който получава голямата награда по негово желание.

3. „Лолита“ – Владимир Набоков

Тази изключителна творба на Владимир Набоков “ Лолита“ няма нужда нито от оценки, нито от анализи, нито от многословия. Всеки, който е съумял да остави предразсъдъците си за книгата настрана, би съумял да прозре въздействащата сила на прозата на Набоков. Да почувства красивият изказ. Именно поради тази причина, реших да включа „Лолита“ в любимите си книги за изминалата година. Искам да вметна това,че пиша за книгата като литературно произведение, без да навлизам в дълбочината в темата, която те засяга. В никакъв случай Владимир Набоков не се е опитвал да прокарва идеи, нито да представи насилието и сексуално посегателство като нещо романтично или като нещо, което трябва да се толерира. Защото съм срещала най- различни мнения, които са дълбоко преувеличени. Да, разбира се, мнозина няма да харесат книгата предвид чувствителната тема, която е засегната, но „Лолита“ е много, много повече от това. Дали препоръчвам книгата? Категорично, не. Защото всеки един читател, трябва да прецени, дали е готов да даде шанс на книгата или тотално ще я заклейми. Лично аз дълги години избягвах книгата, беше ме гнус от тематиката в нея. Но през изминалата година, все пак реших да дам шанс на книгата, абстрахирах се до колкото можах от тематиката… и се оставих да бъда погълната от лирически красивата проза на Набоков.

4. „Тайните убежища“ – Жером Лубри

„Тайните убежища“ е изключително мистериозна, зловеща, брутална и откровено болна история. Написана адски майсторски и няма да преувелича гениално, историята ни въвлича в дебрите на психологическите травми и убежищата, които човек гради, за да се спаси от болката. Една умопомрачителна и заплетена история,в която всеки уж небрежно подхвърлен елемент, има своето значение за цялостната картина накрая. Стилът на писане на Жером Лубри е много увлекателен и приятен, Не разчита на дълги и безсмислени описания, а напротив – всяка дума е добре подбрана, със стегнати и въздействащи изречения. Действието се развива бързо, без излишни и отегчителни обяснения, а изцяло сме фокусирани върху историята. В самото начало може да ви се стори, че връзките на героите са нелогични, но с напредването на историята, става ясно, че всичко е изградено изключително логично, без абсолютно никаква пукнатина в сюжетната линия.  Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра.

5. „Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман

„Човек на име Уве“ е една дълбоко човечна история, която ще ви трогне, разсмее. ще ви накара да се замислите за наистина важните и стойностни неща в живота, за които си струва да живеем. Скромен, трудолюбив, справедлив, честен, упорит, Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. През цялото време докато четях книгата през мен премина от вихър от емоции – смях, тревога, възмущение от нелеката съдба на Уве до сълзи, които ме накараха да затворя книгата с леко натежало сърце. Но въпреки това, всичко си струваше, защото такива истории изпълнени с човечност и доброта се срещат рядко в книгите, а в истинският живот още по- рядко. Сред страниците на книгата ставаме свидетели на една чиста и неприкосновена любов, която се среща веднъж в живота. Любов, която е извън времето и пространството. Соня – неговата единствена и неповторима Соня! Соня, която придава цветност в живота на Уве. Двамата бяха толкова различни във всяко отношение, но всъщност родени един за друг. Любов като тяхната е достойна за възхищение. Моментите, в които Уве посещаваше Соня ме караха да настръхвам и да чета със свито сърце, защото бяха толкова специални и съкровени. Определено тяхната любовна история няма да я забравя никога.

6. „Непознатият до мен“- Ан Рул

След „Лолита“, това беше втората книга, за която доста се двоумях дали да включа в класацията. Но истината е, че книгата… наистина ми хареса. Беше ми интересно да проследя разказа на Ан Рул, която е познавала и работила с Тед Бънди известно време. Ан Рул се е справила наистина блестящо. Описва в смразяващи подробности времето,в което са се случвали събитията – в детайли, хронологически последователно, без да е спестено нищо на читателите и най- вече търсеща отговор на въпроса защо. Защо се е стигнало до невъобразимите деяния на Бънди, когото е считала наистина за приятел. През цялото време, докато авторката споделя своите размисли се усещаше едно чувство за вина и тъга, че не е предусетила истинската същност на Бънди. За Тед Бънди има десетки книги, документални предавания и филми, в които е разкрита цялата манипулативна личност на Бънди. Няма да се впускам в излишни анализи за това колко хитър и зъл е бил зад обвивката на очарователния, чувствителен и заслужаващ доверие Тед. Бих препоръчал „Непознатият до мен“на всеки, който иска по- подробен разказ за живота на Бънди, но бъдете подготвени… Това е дълга и уморителна книга.

7. „Скандалният живот на Евелин Хюго“ – Тейлър Дженкинс Рийд

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ е една наистина пленяваща история, която ни пренася в златната ера на Холивуд, създала безброй титанични имена, които и до днес вълнуват киноманите по целия свят. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална кинолегенда, която със сигурност ще успее да ви очарова.Още с прочита на „Дейзи Джоунс & The Six“ Тейлър Дж. Рийд успя да ме изненада приятно със своят неподражаем стил на писане. До тогава не бях чела история структурирана по този начин и още тогава знаех, че ще прочета всичко от авторката. Явно Тейлър Дж. Рийд не си пада по типичното поднасяне на своите книги, защото и „Скандалният живот на Евелин Хюго“ също е представена по интересен начин, който да накара читателя да иска още и още от историята.  Всеки един елемент в историята е представен толкова автентично, толкова истински, самата атмосфера, героите – абсолютно всичко е изпипано до най- малкият детайл. Все едно си в самата история, заедно с героите. Чрез историята на Евелин Хюго са засегнати наистина важни теми, за които трябва да се дава гласност, като сексуалната ориентация, токсичните връзки, за тъмната страна на славата и шоубизнеса, за изборите, които правим и отговорността, която носим за тях. Готови ли сте да поемете на едно лудо пътешествие назад във времето с една от най- харизматичните, скандални и големи кинозвезди?

8. „Нощна смяна“ – Стивън Кинг

Определено ще трябва да направя една специална класация с любимите ми книги на Краля, защото постоянно доминират в класациите ми. „Нощна смяна“ е третият сборник с разкази на Кинг, който чета и несъмнено го бива в това да пише също толкова добре разкази, колкото и дебелите тухли, които са му запазена марка. В сборника са включени най- разнообразни разкази така, че да има за всеки читател по нещо. От такива, които бяха откровено гнусни, други страховити, имаше един, от който през цялото време ми се подкосяваха краката, до такива с дълбоко заложено психологическо послание над, което да размишляваш дълго време. Личи си, че разказите са подбрани внимателно, като всеки един от тях е свързан с определен страх. Най- силно успяха да ме впечатлят „Вампирът“, „Аз съм вратата“, „Нощна смяна“, Дружество „Отказване с гаранция“, „Децата на царевицата“, “ Ягодова пролет“.

9. „Зимните хора“ – Дженифър Макмеън

Преди известно време, когато ви споделих в ревю мнението си за „Удавниците“ за това колко много успя да ме впечатли историята, дори не подозирах какво ме очаква със следващата книга на Дженифър Макмеън. С ръка на сърцето мога да кажа, че ‘Зимните хора“ е два пъти по- добра от „Удавниците“. Хора, тази книга ме остави безмълвна и то не само със страхотно поднесената история, а ѝ с абсолютно зловещата си и мистериозна атмосфера. Убедена съм, че всеки почитател на паранормалните и крийпи истории би оценил и обикнал книгата. Този път авторката е развихрила целият си потенциал и ни е представила една мащабна история, изпълнена с мистика, паранормални елементи и дълбоко заровени семейни. тайни.

Сюжетът се развива в две времеви линии, като така имаме възможност да проследим историята възможно с най- много подробности. Всеки един от персонажите бе с изключително характерни и индивидуални черти, което беше страхотно, защото имах чувството, че това са реални хора с напълно истинска история. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора зад къщата, градските легенди, които се носиха от уста на уста, адски въздействащата и зловеща атмосфера, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност, въпреки че на моменти ме побиваха тръпки от случващото се. Определено книгата за мен е изключително попадение и с нетърпение очаквам следващата книга на авторката.

10. „Три сестри“ – Хедър Морис

След прочита на  „Татуировчикът на Аушвиц“ и „Пътят на Силка“, нямаше как да подмина и третата книга на авторката. Невероятна книга и невероятно тежка съдба са имали тези три сестри – Сиби, Магда и Ливи. Огромната сила, надеждата, вярата и желанието за живот на тези три млади момичета бяха достойни за възхищение. След всичко, което са преживели – мъченията, глада, болестите, загубите и скръбта – след излизането от лагерите, всяка една от тях съумя да се изгради отново и да продължи напред въпреки, че спомените им неминуемо ще ги преследват до последният им дъх. Въздействащо разказана история за едно мрачно и трагично време, когато войната е определяла съдбата и ценностите на милиони хора. Любопитен факт е, че в книгата срещаме, макар и за кратко Лали, Гита и Силка, които са ни познати от предните два романа на авторката.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1.“Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман

2. „Корона от корал и перли“ – Мара Ръдърфорд

3. „Тайните убежища“ – Жером Лубри

4. „Удавниците“ – Дженифър Макмеън

5. „Голямата панда и Малкия дракон“ – Джеймс Норбъри

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2022 година:

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно ! 

Топ 10 на любимите ми книги за 2021г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина още една странна година, която си беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част от които се превърнаха в мои любимци. Най- накрая успях да се запозная с творчеството на Агата Кристи, която успя да ме спечели още с първата прочетена книга. Разбира се, напреднах още малко с творчеството на любимият ми Стивън Кинг. Тази година успях да прочета 65 книги, с което ,мога да кажа, че съм напълно удовлетворена. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Излишно е да казвам, че ми беше страшно трудно да избера само десет книги, защото те бяха доста повече. Затова няма как да не спомена „Брулени хълмове“ от Емили Бронте, „Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд, „Смърт край Нийл“, „Убийство в Ориент Експрес“ и Азбучни ибийства“ на Агата Кристи, „Изгревът на Аврора“ и „Пламъкът на Аврора“ на Джей Кристоф и Ейми Кауфман, „Ема“ от Джейн Остин, „Утопия Авеню“ от Дейвид Мичъл и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и , които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Благодаря за доверието! Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „22 ноември 1963″ – Стивън Кинг

„Дамски гамбит“ – Уолтър Тевис

За първа година ще поставя две книги на първо място. „22 ноември 1963“ и „Дамски гамбит“ успяха да ме впечатлят еднакво и нямаше начин да избера само една от тях, която да оглави първото място.

„22 ноември 1963“ беше първата ми прочетена книга за 2021г. и се оказа една от най- впечатляващите и стойностни книги на Краля. Веднага след книгата изгледах и сериала, който за мое учудване се оказа доста добър, а Джеймс Франко в главната роля беве просто блестящ. За пореден път се възхитих на Краля за неговото необятно въображение, като този път е съчетал исторически събития с фентъзи елемент.

Действието в романа се развива и в наши дни, и в миналото. Главният герой Джейк Епинг е гимназиален учител в Лисбон Фолс и наскоро се е развел. Две събития внезапно го изваждат от релсите на монотонното му ежедневие. Първото е съчинението на курсист на тема „Денят, който промени живота ми“.Второто – изненадващото признание на Ал Темпълтън, собственик на закусвалня, който съобщава на Джейк, че много скоро ще умре от рак на белите дробове, затова ще му довери голяма тайна: в склада на заведението има врата към миналото.Ал е кроял планове да предотврати убийството на Кенеди, като ликвидира Лий Осуалд. Тъй като е на прага на смъртта, той убеждава Джейк да осъществи замисъла му.Джейк няколко пъти пътува в миналото, докато при поредното си завръщане в 2011 узнава, че Ал се е самоубил. Времето му изтича – налага се да действа незабавно, преди закусвалнята да бъде разрушена, иначе няма да изпълни обещанието си да спаси Кенеди.

„Дамски гамбит“ до толкова успя да ме впечатли, че веднага щом затворих последната страница ми се искаше да започна романа отначало. Уолтър Тевис е създал вдъхновяващ, стойностен и прекрасен роман, който вярвам, че ще впечатли всеки читател. Екранизацията на Нетфликс с участието на Аня Тейлър-Джой е умопомрачително добра.

Историята на талантливата Бет Хармън се разгръща динамично като напрегната шахматна битка, с каквито романът на Уолтър Тевис е изпъстрен. След смъртта на майка си мрачната и безнадеждно самотна Бет е изпратена в сиропиталище, където обичта и емоционалната подкрепа са заменени със зелени хапчета за „успокоение“. Единственото бягство от сивотата и апатията се оказва шахът. Победа след победа, порасналата Хармън си извоюва място сред шампионите – територия, запазена само за мъжете до този момент. Славата обаче задълбочава отчуждението ѝ и страха, че ще пропилее таланта си. Облекчение ѝ носят единствено алкохолът и зелените хапчета – зависимост, сравнима с тази към любимата игра. Бет води битка с вътрешните си демони също толкова ожесточено, колкото и тази на шахматното поле. Но дали ще излезе победителка и в двете?

2. Проектът „Аве Мария“ – Анди Уеър

След „Марсианецът“ с интерес следя творчеството на Анди Уеър. В интерес на истината не си падам по научната фантастика, но благодарение на автора това ,малко по- малко започна да се променя. Проектът „Аве Маррия“ се оказа страхотна фантастика, която със сигурност може да се нареди до „Марсианецът“.  Отчасти научна мистерия, отчасти зашеметяващо междузвездно пътешествие, „Проектът „Аве Мария“ е разказ за открития, теории и оцеляване и запознанство с един интересен извънземен вид.

Райланд Грейс е единственият оцелял участник в отчаяна, съдбоносна мисия – и ако се провали, човечеството и самата Земя ще загинат. Само дето в момента той не го знае. Не помни дори собственото си име, а камо ли природата на своята задача или как да я изпълни. Знае единствено, че е спал много, много дълго време. И току-що се е събудил, за да открие, че се намира на милиони километри от дома, само с два трупа за компания.  Колегите му от екипажа са мъртви и докато спомените му се завръщат мъгляво, той осъзнава, че е изправен пред невъзможна задача. Съвсем сам на този малък кораб, сглобен набързо от всички правителства и космически агенции и запратен в дълбините на космоса, от него зависи да се справи със заплаха, която грози с гибел целия ни вид.

3. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

„Моя мрачна Ванеса“ е от онези книги, които се помнят дълго, след като сте ги прочели. Определено книгата не е за всеки, защото заради специфичната си тематика не всеки ще може да я хареса и оцени. „Моя мрачна Ванеса“ е изпълнена с мрак, гняв, безсилие, които постепенно се разстилат из страниците на романа. Книгата ще ви разтърси и разгневи – ще ви хвърля от една крайност в друга.  Авторката се е постарала максимално автентично да представи всеки един аспект от историята по- възможно най- искреният и брутален начин. История вдъхновена от реалността, в която за съжаление много млади момичета са попадали. Хареса ми психологическата страна на книгата. Авторката е изградила толкова добре психологическите портрети на насилника и жертвата, с което успя наистина да ме впечатли. „Моя мрачна Ванеса“ бих я определила, като съвременна и модернизирана версия на „Лолита“. В интерес на истината книгата не е за всеки, но в същото време ми се иска да се прочете от колкото се може повече хора, защото темите, които са засегнати в нея са обществен проблем.

4. „Долорес Клейборн“ – Стивън Кинг

„Долорес Клейборн“ е история, каквато може да се роди само във въображението на Краля. Брутално добра книга, която е разказана доста нестандартно. В историята нямаме действие, нито цял отбор персонажи. Долорес Клейборн просто разказва своята история такава каквато е- брутална, истинска, настръхваща, докосваща, автентична… За пореден път Краля ме изуми с това колко добре познава женската душевност и психика. В десетки книги е показвал това свое умение, но в тази книга е надминал себе си. Книгата трябва да се прочете, за да разберете какво имам предвид.

Долорес Клейборн ще разкаже историята си. Само дето от полицията не очакват тъкмо такава история.

Долорес Клейборн ще направи самопризнание…

Ще разказва бавно. Няма да позволи да я пришпорват. Ще го направи по своя си начин, без да спестява подробностите и да щади чувствата – своите или на когото и да било. Това е истината, цялата истина и нищо друго освен истината. Истина, която отвежда до пределите на мрака. Тя е грубовата, цапната в устата и може би малко огорчена… но пък е смела и находчива: винаги знае какво да направи от лимоните, с които животът непрекъснато я замеря. Вместо да мрънка, Долорес се бори, а когато убийството е единственият вариант, ами… тя убива. И разказва онова, което човек споделя само когато вече няма какво да губи.

5. „Бурята на века“ – Стивън Кинг

Още едно произведение на Кинг попада в любимците ми за годината. За пръв път четох книга, която е написана под формата на сценарий. Първите около 20-30 страници ми бяха доста трудни за четене – губех се в историята, бърках персонажите и самото четене ми беше безинтересно. Но след като свикнах с тази форма на исказ, то историята ми потръгна и я „глътнах“ за отрицателно време. Не знам поради какви причини, но не съм попадала на кой знае какви отзиви за книгата, а тя е доста добра и заслужава повече внимание. Интересното е , че историята се развива на остров Литъл Тол, където живее и Долорес Клейборн. Обожавам когато Кинг вкарва и други познати персонажи, събития или места от други негови книги.

Задава се страшна буря – синоптиците я наричат “Бурята на века”, – която напълно ще изолира Литъл Тол от материка, оставяйки го без чужда помощ в съдбовния момент. Снегът е красив; снегът е смъртоносен; снегът е като призрачен воал, под който дебнат ужасяващи тайни… Снегът обаче ще се окаже най-малкият проблем на островните жители, защото в разгара на бурята при тях ще се яви зловещ странник. Пришествието му е белязано от брутално убийство; той знае най-мрачните им тайни; пробужда звяра в изтерзаните им души… и ги изправя пред чудовищен избор, който трябва да направят съвсем сами. Избор, след който никой вече няма да е същият.

За първи и единствен път в забележителната си кариера Стивън Кинг ни представя история, създадена специално за телевизията. Но, както самият Майстор споделя: “Бурята на века” не е нито тв драма, нито минисериал. Това е истински, пълнокръвен роман, реализиран в малко по-различна форма”.

6. „Невидимият живот на Ади Лару“ – В. Е. Шуаб

За създаването на един от най- великолепният и изключителен роман в творчеството на Виктория Шуаб ѝ е отнело цели десет години. Да, точно така! Авторката е отделила десет години работа върху тази книга. И резултатът е повече от впечатляващ. „Невидимият живот на Ади Лару“ е книга събитие. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Авторката отново успя ме очарова със своя неповторим приказен стил на писане – тя не твори просто думи, а магия. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого.

7. „Алиби“ – Агата Кристи

Романът „Алиби” се нарежда сред безспорните шедьоври в жанра. Самата Агата Кристи го определя като свой фаворит. През 2013 г. „Британската асоциация на писателите на криминални романи“ обявява „Алиби“ за най-добрият криминален роман, публикуван някога.

Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази книга, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Агата Кристи с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една зашеметяваща развръзка, която ще ви остави с отворена уста.

Роджър Акройд знае твърде много. Знае, че жената, която обича, е отровила първия си съпруг. Знае, че някой я изнудва. А сега вече знае, че тя бе отнела собствения си живот. Всеки момент едно писмо ще му разкрие и кой е мистериозният изнудвач. Но Акройд умира, преди да успее да го прочете…

Еркюл Поаро поема разследването. Случаят е толкова необичаен, че дори и гениалният детектив няма идея как да го реши…

‌8. „Малки жени“ – Луиза Мей Олкът

„Малки жени“ е една от най- красивите, очарователни и нежни истории, които съм чела. Трогателната история за четирите сестри успя да ме докосне и разчуства по най- милият начин, Усмихвах се, забавлявах се, вълнувах се с всички тях. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.

„Малки жени“ е една от онези вечни класики, които се предават от поколение на поколение, от майка на дъщеря, между сестри или най-добри приятелки. Вечният шедьовър на Луиза Мей Олкът е книга за всяко дете. По мил и деликатен начин тя предава своето послание за повече доброта, смирение и любов, от които имаме такава нужда във все по-объркания свят, в който живеем.

Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения – красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми

9. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

„Часът на чудовището“ е една трогателна, човешка и до болка откровена история, до която си заслужава да се докоснете. От няколко години си я бях набелязала за четене, но така ѝ не проявявах смелост да я прочета. Вярвам, че за всяка книга си има определено време, в което ще бъде оценена възможно най- добре. Историята от първите няколко страници успя да ме докосне, а до финала ѝ бях наистина емоционално опустошена, защото толкова много се бях привързала към героите и ми се искаше да има друг край за тях – по- щастлив. Но както знаем в живота не винаги всичко завършва щастливо и красиво. А тази история е точно такава. История, която за съжаление е често срещана в реалния живот. Стилът на Патрик Нес е толкова увлекателен и въздействащ, че нямам как да не му отредя място в ревюто. Лиричен и мелодичен, без излишни описания, които да изглеждат, като кръпки в сюжета. Всяка една дума, всяко изречение са точно на мястото си – право в целта. А сцените с Чудовището и Конър са толкова ярко и автентично представени, че ме караха да се възхищавам на всяка една от тях. Чудесно свършена работа на Патрик Нес, за което свидетелстват множеството награди, които е получил за този възхитителен роман. Адмирации!

„Часът на чудовището“ е от онези книги, които оставят трайна следа в съзнанието и сърцето на читателите. Един прекрасен стойностен роман за загубата, болката, битката с неизбежното, преодоляването на страховете и израстването във всичките му фази.

10. „Мизъри“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мизъри“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде.

След жестока автомобилна катастрофа писателят Пол Шелдън е спасен от най-голямата си почитателка Ани Уилкс, която обожава всичките му книги за Мизъри. Тя го отвежда в уединената си къща и шинира изпонатрошените му крака, а в замяна той само трябва да напише една много специална книга – за любимата й героиня. Защото ако не го направи, тя има много начини да го принуди. Единият е иглата. Другият е брадвата. А ако и те не помогнат, тя много ще се ядоса – ама наистина много…

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Часът на чудовището“ – Патрик Нес

2. „Моя мрачна Ванеса“ – Кейт Елизабет Ръсел

3. „Светлината, която не виждаме“ – Антъни Доер

4. „Кръв и мед“ – Шелби Махурин

5. „Лейла“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Казват, че Новата година била като празна книга!
Аз ви пожелавам писалката да е във вашите ръце.
Това е вашият шанс да напишете най-красивата история във вашият живот.
Пожелавам ви го най-сърдечно !

Пет коледни филма, които ще ни заредят с празнично настроение

С приближаването на коледните празници телевизиите започват да излъчват, така любимите на всички коледни филми, които ни зареждат с празнично настроение, коледен дух и щипка вълшебство. Благодарение на баналните сюжетни любовни истории, нелепите ситуации, дразнещите роднини и забавните случки в тях, то тези филми са идеалното средство за един мързелив следобед. Коледа е съвсем близо и освен коледните курабийки, ароматните свещи, украсата и горещата напитка… всичко това би било още по – хубаво, ако си пуснете един хубав коледен филм, с който да се заредите с коледен дух и много положителни емоции.

„Вкусът на Коледа“

След като Натали разбира, че братовчед ѝ трябва да отмени откриването на ресторанта си в навечерието на Коледа, тя решава все пак да направи така, че то да се случи. Привлекателният, но песимистично настроен шеф Стефано обаче смята, че това е невъзможно – до Коледа остават само три дни! С помощта на Стефано, Натали разбира, че най-важното в готвенето, също като в Коледа, не е перфекционизмът – важно е те да бъдат споделени с любимите хора.

„Завръщане в Кристмас Крийк“

С наближаването на Коледа Амелия Хъджис се връща в родния си град, за да преоткрие истинското значение на Коледа. Там тя възобновява детските си приятелства. Колкото повече участва в местните коледни забавления, толкова повече се влюбва в Майк.

„Момче на име Коледа“

В тази история за произхода на Дядо Коледа, обикновено момче (с лоялен мишок за домашен любимец и северен елен на негова страна) потегля на невероятно приключение да намери баща си, който търси приказното селище на елфите… Това е история, която ще ви докаже, че няма невъзможни неща. Но ако сте от онези хора, които вярват, че някои неща са невъзможни, най-добре веднага оставете тази книга. Тя със сигурност не е за вас.  Защото тя е пълна с невъзможни неща.

„Подмяната на принцесата“

Седмица преди Коледа, Маргарет, разкошната дюкеса на Монтенаро, се сменя със Стейси – обикновена жена от Чикаго, която изглежда досущ като нея. С помощта на вълшебния помощник на дядо Коледа, Маргарет се влюбва в красивия колега на Стейси, докато Стейси се влюбва в годеника на Маргарет – очарователния принц. Действието във филма се развива на фона на приказни зимни и коледни пейзажи и един напечен сладкарски конкурс!

„Незабравима Коледа“

Дженифър, изгряваща телевизионна звезда, има нужда от почивка в живота си. Тя скача в колата и отпрашва към малък планински град в Колорадо. В снежната буря обаче Дженифър катастрофира, а когато идва на себе си има тежка амнезия… Случаен минувач я откарва. Той отскоро е вдовец с малки деца, а двамата ще преминат през магични и оздравителни празници, които ще и преобразят.

Пет коледни книги за най-малките читатели

През последните няколко години се издадоха толкова прекрасни и красиви коледни детски книги, които с удоволствие биха били страхотно допълнение към детската библиотека. В днешната публикация съм подбрала пет детски книги, които ще бъдат незабравим подарък за хлапетата у дома. С тях ще се забавляват и усмихват, а ѝ ще изживеят незабравими приключения сред страниците на коледните четива. Убедена съм, че и ще извлекът необходимата мъдрост и поука от всяка една от тях. Нека не забравяме, че прекрасно допълнение към всеки детски подарък е книгата. Да подариш книга на малкият читател у дома е все едно да му подариш цял нов свят, с който ще развие своето въображение, ще го научи на ценни уроци и най- важното ще стимулира желанието му за четене и занапред. Дали ще ги четете заедно или самостоятелно, не забравяйте, че вие си подарявате незабравими мигове заедно.

„Сам вкъщи“

Познатият и обичан филм „Сам вкъщи“, който се превърна в традиция всяка Коледа да бъде излъчван по родните телевизии сега е илюстрована книга за цялото семейство – пълна с непохватни крадци, гениални капани и едно момче на име Кевин, което трябва да се грижи само за себе си. Осемгодишният Кевин си пожелава цялото му семейство да изчезне. Но не си бе и помислял, че желанието му ще се изпълни! Може ли да задържи крадците вън от дома си? И ще се върне ли семейството му за Коледа?

Като огромен почитател на тази коледна класика за мен беше огромно удоволствие да се потопя сред страниците на тази разкошно илюстрована книга и отново да се забавлявам с щурия и изобретателен Кевин. Вярвам, че книгата ще се хареса освен на малките читатели, така ѝ на хората, които харесват филмовата поредица. Книгата би била прекрасно колекционерско издание за всички фенове на „Сам вкъщи“.

„Как малкият Клаус стана Дядо Коледа“ – Л. Франк Баум

Франк Баум е прочутият създател на детската класика „Вълшебникът от Оз“.Тази книжка е увлекателен разказ за волното детство на малкия Клаус с голямо сърце, който ще отрасне сред невероятни същества, ще се научи да надхитрява злото, а после ще се върне в света на хората и цял живот ще прави само едно – ще дарява радост.

Мнозина ще му помагат, мнозина ще дръзнат да му попречат, безброй ще са премеждията му и безброй чудесата, но всяка година по едно и също време сред виелиците и снежните преспи ще запяват звънчетата на елените, които теглят неговата шейна. И ще грейват от щастие очите на всички деца.

„Коледната песен на Мики“

Още една класика, с която децата на 90те са израснали. Съвсем наскоро издателство „Егмонт“ вдъхнаха нов живот на това невероятно издание, с което малките читатели ще имат възможността да се запознаят. Изданието е с твърди корици и красиви илюстрации, което би било чудесен коледен подарък за всеки малчуган.

Коледа е най-прекрасният празник в годината, изпълнен с топлота, добрина и вълшебство. Не и за Ебенизър Скрудж – най-богатия, най-стиснатия и най-пресметливия лондончанин.

Той ненавижда Коледа и всички традиции, свързани с нея. Но когато призракът на Джейкъб Марли, покойния съдружник на Скрудж, се явява изневиделица пред очите му, скъперникът дори не подозира какво невероятното пътешествие във времето и спомените му предстои. Може би не всичко е изгубено за Ебенизър Скрудж и неговата Коледа?

„Нощта преди Коледа“ – Клемент Кларк Мур

„Нощта преди Коледа“, позната също като „Посещение от Св. Николай“, е прекрасна Коледна поема, която излиза за първи път през 1823 година от анонимен автор. Четиринайсет години по-късно като нейн автор е признат писателят Клемент Кларк Мур. Поемата създава образа на Дядо Коледа, облечен в червени пухкави дрехи. Представата за белобрадия старец, който похапва бисквити и пие мляко, докато оставя подаръци под елхата, всяка Коледа обединява децата по целия свят.

В това издание можете да я намерите в нов превод от Светлана Комогорова-Комата и в прекрасни илюстрации от Чарлз Сантор.

„Зимни приказки от цял свят“

Този красиво илюстрован сборник съдържа както популярни авторски истории, така и фолклорни приказки от цял свят – от България и Русия до Китай и Мексико. Завийте се топло или се настанете удобно до камината и се потопете във вълшебния свят на близки и далечни земи на лед и сняг. Там живеят магически създания, необикновени животни и смели хора. Техните епични приключения и истории за силата на приятелството и любовта правят зимните вечери приятни и задушевни.

„Голямата панда и малкия Дракон“ – Джеймс Норбъри

И един малък бонус от мен, който нямаше как да не включа в тази публикация. Въпреки че книжката не е на коледна тематика, то тя е толкова прекрасна, вдъхновяваща и ценна, че заслужава да бъде във всяка библиотека. Това разкошно издание съдържа невероятно живи илюстрации, които си кореспондират невероятно с текста. Вдъхновен от философията на будизма, Джеймс Норбъри е въплътил в тези ексцентрични персонажи идеите, които са му помагали и в най-тежките моменти.

Двама приятели пътуват заедно през годишните времена – денем и нощем, в дъжд и пек. Докато странстват сред природата, те откриват надежда и вдъхновение в заобикалящия ги свят, като си дават сметка, че и след най-мрачните дни пак ще настъпи пролет.

Почувствайте успокоителното влияние на Голямата панда, който ни припомня истински важните неща, докато се наслаждава на обикновените моменти.

Проучете околната обстановка с любопитството на Малкия дракон, който може да е дребен на ръст, но има голямо сърце.

Станете част от пътешествието през вечно сменящите се сезони, докато двамата приятели се учат как да живеят за момента, да се справят с неувереността си и да преодоляват трудностите в живота.

Пет романтични коледни книги, с които да прекарате празниците

Книгите с коледен сюжет винаги са били прекрасен подарък за всеки читател. В последно време излязоха няколко такива книги, които ме подтикнаха да напиша тази публикация, в която се надявам всеки от вас да открие своето коледно четиво. Коледните книги ни очароват с красотата и очарованието си, които се крият между страниците си, но и ни пленяват с магията на коледния дух и със силните си послания. Коледа е време на чудеса и добрини, но и на големи приключения. Няма нищо по-хубаво от един снежен ден, в който сме на топло у дома, сгушени под топлото и меко одеяло, с чаша горещ шоколад и с някоя коледна книга, която ще ни подари няколко часа уют, вълшебство и топлина.

„У дома за Коледа“ – Джени Хейл

Няма как да не започна първо с любимата ми Джени Хейл, чийто книги успяват да ме радват през последните години на Коледа. Коледните романи на Джени Хейл са изпълнени с толкова много топлина, уют, коледна атмосфера и типично коледни аромати, че ще изпълнят сърцето на всеки човек, който обожава Коледа. Една от причините да харесвам романите на Джени Хейл е, че Коледа не служи просто за фон в историята, а заема централно място в нея. Авторката толкова реалистично представя коледната атмосфера с всеки един малък коледен детайл, който описва, че ще повдигне коледното настроение и на най- заклетият Гринч. Друго, което ми прави впечатление в историите е, че винаги дава път на положителните емоции на героите си – независимо дали са изпаднали в трудни моменти, тежки решения или друг проблем, винаги намират частица надежда, в която да вярват. Харесват ми сплотените общности, които изгражда.

За книгата:

Али Ричфийлд обича Коледа. Затова е на седмото небе, когато започва работа като управител на старото имение Ашфорд. А това включва и организирането на коледното тържество на семейство Марли. С бюджет, по-голям от всичките й спестявания, и цял отряд от персонала по поддръжката, това не би трябвало да е особено трудно… Срещайки се обаче с членовете на семейството, Али започва да се пита дали ще се справи със задачата.

Новият ѝ шеф – Робърт, може да изглежда великолепно, но е по-студен и от снега навън. Той отказва да се прибере за празниците. Неговият брат пък непрестанно флиртува с Али. Сестра им се появява в имението с целия си багаж, двете малки деца и новината за развода си. А деветдесет и две годишната им баба Пипа отказва да приеме решението на внуците си да продадат имението.

Али е решена на всичко, за да събере семейството и те да прекарат една последна и незабравима Коледа в родния си дом. Дори да й е нужно малко вълшебство. Тя не подозира обаче, че нейният живот също ще се промени завинаги. И Робърт Марли може би ще е замесен в това…

„Всичко, което искам за Коледа“ – Джоана Болури

„Всичко, което искам за Коледа“ е една забавна и разпускаща романтична за комедия за любовта, вторият шанс и за малките чудеса, които се случват около Коледа. Сюжета ми звучи страхотно и наистина би се получил сполучлив коледен филм.

За книгата:

На Коледа се случват чудеса, но изглежда не и за Ник. Той тъкмо е загубил високоплатената си работа като лондонски адвокат, приятелката му инфлуенсърка го зарязва, а балансът по кредитната му карта започва силно да го притеснява. Остава му само да се самосъжалява в квартирата, която споделя със своя най-добър приятел – доста по-добре справящия се в живота Мат, и да си търси работа – каквато и да е.

В отчаянието си Ник си намира ново призвание – става Дядо Коледа в близкия мол и започва да раздава подаръци. Въпреки ужасната шефка, драскащата го брада и факта, че никога не е харесвал деца, сякаш се справя изненадващо добре. Но когато 4-годишният Алфи си пожелава пред него майка му да е отново щастлива за Коледа, Ник ще трябва да се потруди доста, за да изпълни желанието.

Защото Сара – майката на Алфи – е вдовица. И в желанието си да помогне, той й урежда среща с Мат, преди да е премислил нещата и преди да е осъзнал, че това може да се превърне в разкъсващ сърцата и на тримата любовен триъгълник.

„Коледа завинаги“ – Карън Шейлър

Любопитен факт е, че Карън Шейлър е създателката на някои от най-любимите коледни филми, като „Коледен принц“ и „Коледен лагер“. Носителка е и на наградата „Еми“, която този път пренася празничния дух сред страниците на трогателен коледен роман. Зад тази толкова празнична и коледна корица се крие стопляща сърцето история за  една жена, която е готова да преоткрие надеждата, мечтите и любовта през най- празничният сезон.

За книгата:

Райли Рейнолдс не вярва в коледната магия. Като дете младата жена е загубила баща си в навечерието на празника и вълшебството на този ден завинаги помръква за нея.Но след като последният ѝ летен любовен роман се оказва провал, а издателят ѝ заплашва да прекрати договора ѝ, Райли трябва да направи немислимото – да напише първата си романтична коледна история. И не само това, но ще трябва и да организира коледен лагер за най-запалените си читатели в романтична семейна хижа в близост до Коледното езеро – място, където празничният дух е толкова силен, че магията се усеща във въздуха.

Ситуацията се усложнява още повече, когато по време на рекламно интервю Райли смело заявява, че всичките ѝ книги са вдъхновени от една-единствена голяма любов. Тя не подозира, че трима от бившите ѝ приятели ще гледат интервюто и всеки от тях ще реши, че тя говори за него. И тримата се записват за лагера, твърдо решени да спечелят сърцето ѝ. Отново.Докато планира най-вълшебния уикенд и се бори да спаси кариерата си, Райли ще трябва не само да отиде на трите най-романтични коледни срещи на света, но и да се справи с емоциите, които арогантният собственик на хижата събужда у нея. И може би да се помири с Коледа и да изживее истинска, вълшебна коледна любовна история.

„Градче на име Коледа“ – Холи Мартин

„Градче на име Коледа“ е още едно празнично заглавие, което вярвам, че ще успее да ви потопи в коледната магия. Красива и романтична коледна приказка, която ще стопли и най- студеното сърце. Пригответе си голяма чаша горещ шоколад, завийте се с топло одеяло, изключете си телефона и поемете на едно невероятно коледно приключение.

За книгата:

Нийв има мечтаната работа – управител на бутиков хотел, който се намира на най-очарователния, покрит със сняг остров в Шотландия. Заедно със семейството си тя подготвя магическо коледно преживяване за гостите на хотела. Но топлината на празника не успява да стигне до сърцето й.

Причината е, че е оставила Оукли Рей – мъжът на мечтите й, да си отиде. За негово добро. За да може той да приеме неустоимо професионално предложение и да сбъдне мечтите си.Сега Нийв има тайна, която се опитва да запази, а когато Оукли пристига на острова за Коледа, това става все по-трудно. Колкото и да го отрича, старата искра все още е там. Но може ли да си позволи отново да се влюби в него, след като той вероятно няма да остане?

„Десет слепи срещи“ – Ашли Елстън

„Десет слепи срещи“ е забавна, изпълнена с хумор и с едно щуро шантаво италианско семейство, което е готово да намери идеалната половинка на скъпата им Сара. Предстоят ви страници изпълнени с обилни дози хумор, комични моменти и, разбира се, романтика. С тази книга коледните празници ще бъдат още по- забавни .

За книгата:

Софи няма търпение да прекара повече време насаме с приятеля си Грифин. Но когато разбира, че той иска малко почивка и свобода от връзката им, тя търси утеха в къщата на баба си и дядо си, където останалата част от голямото им семейство са се събрали за празника. Тогава баба ѝ измисля блестящ (или може би не) план – през следващите десет дни София ще отиде на десет слепи срещи с различни кандидати, избрани от нейните роднини. Сладката ѝ братовчедка Сара ще я изпрати на среща с атрактивен колежанин. Леля ѝ Патрис ще я запише за водеща роля в пиеса за Рождество Христово, а кавалерът ѝ едва ще стига до рамото ѝ. И ще има истинско ревящо бебе.

Когато Грифин се появява неочаквано и моли за втори шанс, Софи се чувства по-объркана от всякога. Защото може би тя е започнала да изпитва чувства към някой друг

Станали ли ви прекалено захаросано от всичко прочетено до тук? На мен малко, да. Затова като малък бонус, а за да се отърсим от прекалено многото романтика ще ви споделя още една коледна книга, но този път ще бъде изпълнена с криминални мистерии.

„Нови мистерии по Коледа“

„Нови мистерии по Коледа“ е една чудна коледна колекция, която съдържа тринайсет разказа от най- добрите криминални автори, сред които Агата Кристи, Томас Харди, Рекс Стаут, Елис Питърс, Айзък Азимов, Елъри Куин, О. Хенри и други.

В този сборник героите се впускат смело в приключения, за да надделеят срещу злодеите, дръзнали да помрачат светлия празник. Но дали духът на Коледа няма да накара и най-закоравелия престъпник да намери в сърцето си поне мъничко доброта, за да направи ценен коледен подарък на най-нуждаещите се?

Топ 10 на любимите ми книги за 2020г.

Честита Нова година, книжни приятели!

Измина една доста странна и неочаквана година, която беше предизвикателство за всеки един от нас. Но колкото ѝ да бе трудна силно вярвам, че всеки ще извлече нещо от положително от нея – и ще я запомни не само с лошото. Надявам се всичко лошо вече да е зад гърба ни и новата година да ни донесе повече положителни неща. На прага сме пред нова година, която ни дава възможността да направим своите равносметки за изминалата година и да започнем отначало своите планове. В личен план за мен годината беше сравнително добра, семейството и приятелите ми са живи и здрави – какво повече да искам. В книжно отношение годината беше повече от страхотна. Успях да прочета прекрасни, стойностни и запомнящи се книги. Запознах се с доста нови автори, част, от които отдавна отлагах. Изминалата година спокойно мога да я нарека „Годината на Стивън Кинг“, защото успях да прочета доста прилично количество от огромното му творчество. За това ѝ няма да ви учуди, че няколко от книгите му влязоха в топ 10. Тази година имах малко повече свободно време от обикновено, което, разбира се, оползотворих в четене на книги. И с гордост мога да се похваля, че завърших годината с 72 книги. За някого може това число да му звучи смешно или несериозно, но за мен е повече от отлично. Надявам се през новата година да прочета още повече различни книги от към жанрове и автори, защото какво по- хубаво да се запознаеш с още и още нови светове и приключения. Но нека не се отплесваме. В днешната публикация съм успяла да събера десетте книги, които ме впечатлиха най- много през изминалата година. Беше ми адски трудно да избера само десет от всички 72 прочетени книги, затова ще спомена няколко книги, които силно ме впечатлиха, но за съжаление не успяха да влязат във финалната десятка. Нямаше как да не спомена „Институт“ от Стивън Кинг, „Митове“ и „Герои“ от Стивън Фрай, „Верити“ от Колийн Хувър, „Кристин“ от Стивън Кинг, „Деветият дом“ от Лий Бардуго, „Тази свирепа песен“ от Виктория Шуаб, „Нощта“ от Ели Возел и други.

За поредна година отново искам да изкажа благодарностите си на всички издателства, с които продължихме съвместното си сътрудничество и най- вече на издателствата „Еднорог“и „Емас“, които през цялата година не спираха да ме радват със своите книги. Оценявам всяка една книга, която съм получила, защото знам, че зад нея стоят страшно много труд и средства. И не последно място благодаря на вас читателите, които през цялата година посещавахте блога, за да четете публикациите ми. Надявам се да съм била полезна! Пожелавам новата година на всички да е много по- красива, вдъхновяваща, щастлива и изпълнена с много книжни емоции и приключения. И още веднъж  БЛАГОДАРЯ ВИ, че през цялата година не спирахте да посещавате блога и страницата ми.

1. „Истината за случая Хари Куебърт“

„Истината за случая Хари Куебърт“ породи любовта ми към творчеството на Жоел Дикер. Автор, който абсолютно препоръчвам на всеки един от вас. Тази книга определено беше сред най- големите ми попадения за изминалата година. „Хари Куебърт“ е чудесно написана криминална история, която на моменти звучи толкова автентично, че е леко стряскащо. Любовната история е нежна, красива и деликатна – сякаш извадена от най- добрите любовни класики. Едно от многото неща, които ме впечатлиха в книгата бяха непрестанните обрати, които се оказаха наистина доста и на толкова неочаквани места, които лично за мен бяха доста добре замислени и позиционирани в хода на историята. Накратко за историята: развива се в две времеви линии. Едната през седемдесетте, в която проследяваме отношенията между писателя Хари Куебърт и лолитката Мола Келерган. През един от последните дни Мола изчезва безследно… докато не бива открита след 30 години заровена в двора на Хари Куебърт. Втората сюжетна линия се развива тридесет години след изчезването на Нола. В нея проследяваме младият писател Маркъс Голдман, издал един първи успешен роман, е изпаднал в творческа криза – неспособен е да напише своя втори роман, който трябва да предаде на издателя си след няколко месеца. Крайният срок наближава, когато се случва нещо съвършено неочаквано – неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт, един от най-уважаваните писатели в страната, е обвинен, че през 1975 г. е убил петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Убеден в невинността на Хари, Маркъс зарязва всичко, за да отиде в Ню Хампшър и да проведе собствено разследване. За да оневини Хари и спаси кариерата си на писател, той трябва да отговори на три въпроса: Кой е убил Нола Келерган? Какво се е случило в Ню Хампшър през 1975 г.? И как се пише бестселър? Преди няколко седмици изгледах сериал, който е направен по книгата и бях меко казано изненадана от перфектно свършената работа. И именно сериала до голяма степен ми помогна да сложа книгата на първо място.

2. „Особени сезони“ – Стивън Кинг

За мнозина от почитателите на Краля „Особено сезони“ е смятан за един от най- добрите му сборници с разкази. След като прочетох нереално добрите разкази събрани в сборника, определено мога да кажа, че е абсолютно така. Всеки един от четирите разказа е шедьовър, който остава дълго в съзнанието ти. В „Особени сезони“ са включени „Рита Хауърт и изкуплението Шоушенк“, „Способният ученик“, „Тялото“ и „Начин на дишане“. Моите фаворити в сборника се оказаха „Способният ученик“ и „Тялото“. В „Способният ученик“ проследяваме историята на 13 годишният ученик Тод, който попада на мистериозен старец. Историята е брутално добра и си заслужава да бъде прочетена. До колкото знам е екранизирана и нямам търпение да я изгледам. „Тялото“ е една носталгична история за съзряването, за приятелството и първата среща със смъртта. Донякъде може да ви напомни за „То“. В нея проследяваме група момчета, които разбират, че недалеч от града е загинало момче и решават да го видят със собствените си очи. Но какво ли ги очаква по пътя?

3. „Пътят на Силка“ – Хедър Морис

През последните две години се издадоха завидно количество книги за Втората световна война и по- специално за лагера Аушвиц. Една от книгите, които се открои най- много бе „Татуировчикът на Аушвиц“. Заслужено или не книгата отнесе доста критики. С втората си книга „Пътят на Силка“ авторката сякаш не успя да спечели българските читатели. Не виждам кой знае колко ревюта или мнения за книгата в книжните групи, което го отдавам заради разочарованието от „Татуировчикът…“. Но в интерес на истината „Пътят на Силка“ е много по- добра и стойностна от първата и заслужава да ѝ се отдаде внимание. В нея проследяваме Силка, с която се запознахме в първата част. След освобождаването на Аушвиц от Червената армия, деветнадесетгодишното момиче вярва, че ще може да се прибере в дома си в Чехословакия. Вместо това е заподозряна в колаборационизъм и е осъдена на петнадесет години изправителен труд в ГУЛАГ. В Сибир Силка се сблъсква с вече познатия ужас на смъртта и терора. Излишно е да казвам, че историята отново е базирана на истински събития. Не мога и за миг да си представя каква огромна сила е имала Силка, за да се справи с това. На съвсем крехка възраст е била, когато е отишла в Аушвиц и точно когато е трябвало да бъде свободна и да започне живота си отначало е прехвърлена в друг лагер. Историята е тежка, на моменти брутална и до болка откровена. Дайте ѝ шанс!

4. „Куджо“ – Стивън Кинг

Още една книга на Краля, която успя да ме разтърси. Книга, която предизвиква в мен най- различни емоции. Книга, която се настани дълбоко в сърцето ми. „Куджо“ е една от безбройните класики на Кинг, която не е типичен ужас, но те ужасява по ужасен начин. Действието в романа се развива плавно, а обстановката е тягостна, задушаваща и безнадеждна, която те кара да се замислиш за живота и колко крехък може да бъде. Действието в книгата се развива в измисления от Краля градец Касъл Рок, с което “Куджо” се нарежда до култовите романи “Мъртвата зона”, “Тъмната половина” и “Неизживени спомени”.

“Когато пишех тази книга, си я представях като тухла, запратена в нечий прозорец. В твоя прозорец, верни читателю. Искаше ми се да звучи диво и анархично, като запис на пънк банда.”
СТИВЪН КИНГ

5. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

„Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ е един от най- силните и амбициозни дебюти, на които съм имала удоволствието да попадна. Този роман е истинско пиршество за всички читатели, които обичат класическите криминалета. Не бях чела абсолютно никакви мнения и коментари за романа и единственото, с което всъщност бях запозната беше краткото резюме на гърба на задната корица на книгата. Но само как успя да ме изненада тази тухличка, събрала в себе си една необикновена история. Впечатли ме със своята нестандартност, с начина, по който е изградена самата история и най-вече със стила на написване на книгата, който си е чисто удоволствие. Стюарт Търтън с такава лекота си играе с думите, просто трябва да прочетете само няколко реда от книгата и ви уверявам, че няма да искате да я оставите настрана. Роман изпълнен със загадки, сложни човешки взаимоотношения и една любов, която очаква своят щастлив край.

На парти, давано от родителите й, Ивлин Хардкасъл ще бъде убита. Била е убивана стотици пъти, и всеки път Ейдън Бишоп закъснява и не успява да я спаси. Събуден в чуждо тяло, Ейдън не помни дори името си – ще го научи впоследствие. Той не знае, че е гостоприемник в това тяло и че то не е негово. Докато Ейдън се опитва да разбере кой е убиецът и защо точно той е затворен в този порочен кръг, той има време да опознае в детайли всеки един от гостите на имението. Повтарящият се ден на престъплението дава възможност на Ейдън да разгледа и опознае ситуацията, в която е попаднал от всеки възможен ъгъл и да забележи всеки малък детайл от така разбърканият пъзел, който трябва да сглоби. Макар и в началото да е адски объркан от случващото се, то впоследствие осъзнава, че ако иска да се измъкне от имението веднъж завинаги, той трябва да използва силните страни на своите гостоприменици. Едно от първите неща, които се сблъсква главният е герой е тайнствен мъж с чумна маска, който направлява действията му.

6. „Играта на Джералд“ – Стивън Кинг

Прочела съм над двадесет книги на Кинг и никоя от тях не ме беше плашила така, както „Играта на Джералд“. На пръв поглед историята е съвсем обикновена, но в един момент придобива доста зловещи краски, които ме уплашиха. Ако щете вярвайте, но месец и половина всяка вечер, когато си лягах с фенерчето на телефона си проверявах ъглите в стаята. Ей така, за всеки случай :D. Доста успя да ме психяса книгата. И точно поради тази причина нямаше как да не я включа в любимите си книги за годината.

В един топъл октомврийски ден изтъкнатият портландски адвокат Джералд Бърлингейм и съпругата му Джеси отиват в лятната си къща до езерото Кашуакамак. Джералд е планирал уикенд, в който ще осъществи някои от по-необичайните си сексуални фантазии. Той закопчава Джеси с белезници за леглото, но този път тя отказва да участва в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в играта. От отегчителна ситуацията за нея прераства в кошмар, защото Джералд получава инфаркт и тя остава прикована за леглото в празната къща на пустия езерен бряг.

Това, което следва, може да бъде описано единствено от Стивън Кинг.

7. „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ – Юнас Юнасон

Юнас Юнасон е създал една толкова забавна, щура и колоритна история, от която трудно бихте се откъснали. Историята те грабва още в самото начало, а след това… след това ще се потопите в най- шантавото приключение, на което сте попадали. Не случайно книгата е продадена в 4,5 милиона екземпляра по цял свят. В романа са съчетани съвременна сатира и историческа хумористична фикция, които се балансират перфектно. Освен огромните количества забавни моменти, автора е включил и сериозни теми, като, разбира се, са поднесени по- лек хумористичен начин. Ще разберете как са се случили едни от най- важните събития през XX век, а в центъра на всички тях е… Алан Карлсон. Юнас Юнасон е създал една свежа комична и колоритна история, в която през повечето време ще се питате… …а дали пък нещата и в действителност не са се случили именно така?

8. „Мъртвата зона“ – Стивън Кинг

Още един брилянтен шедьовър на Краля, който с удоволствие прибавям към любимите ми негови книги. „Мъртвата зона“ е провокираща книга, която е едно своеобразно пътешествие в човешката душа. Книга, която поставя много теми за размисъл от всякакво естество. Книга, която не се забравя лесно. Книга, в която ще откриете огромният талант на Краля.

След четири години и половина, прекарани в кома, Джони Смит открива, че у него се е пробудил необясним парапсихичен талант. Въпреки опита си да избяга от проклятието на пророческата си дарба, Джони разбира, че изборът вече не е негов. Отсега нататък разбулването на мистерии и непосилното бреме да вижда скритото за останалите ще бележи живота му и ще предопредели смъртта му. През един хубав летен ден Джони се ръкува с амбициозен политик и в главата му нахлува картина на бъдеще, толкова неописуемо, в което никой друг освен него не би повярвал. Само Джони Смит може да го спре. Той е сам… и това не е честно.

9. „Илумине“ – Джей Кристоф и Ейми Кауфман

Трилогията „Илумине“ се оказа едно от най- приятните ми и вълнуващи книжни открития за годината. Прочетох трите за изключително кратко време, което е показателно за това колко много са ме впечатлили. Трилогията бих я определила, като YA научна фантастика. Историята в книгите е разказана по доста интересен и оригинален начин, а именно под формата на хакнати файлове – имейли, схеми, военни досиета, медицински доклади, интервюта и др.

Годината е 2575 и две конкурентни мегакорпорации воюват за планета, която не представлява нищо повече от заледено петънце на края на Вселената. Жалко че на никого не му хрумва да предупреди хората, които живеят на нея. Кейди и Езра едва си говорят, но са принудени заедно да си проправят с бой път към совалките за евакуация.

10. „Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

„Змия и гълъб“ е дебютна книга за авторката, с чиято задача определено се е справила повече от чудесно. В книгата ми харесаха страшно много неща – фолклорните митове и легенди, видовете вещици, различните символи и препратки, които бяха много добре преплетени в сюжета, героите (и добрите и лошите) и най- вече мрачната и вълшебна средновековна атмосфера. В една книга много държа да ме впечатли атмосферата – не толкова самата история или героите, а атмосферата ( особено, когато се отнася за даден период). Определено Шелби Махурин се е постарала да предаде максимално автентично атмосферата на средновековието – облеклата на хората, порядките им, малките улички, отношението на мъжете към жените, огромното значение на Църквата по това време и разбира се, дивият лов на вещици. Всичко това умело е балансирано с фентъзи елементи, които чудесно си взаимодействат с историята. Авторката от самото начало ни хвърля в историята, като през цялото време ни поднася куп обрати, които оставят читателя с отворена уста. Динамиката в сюжета е през цялото време, няма излишни моменти, а редуващите се глави от гледните точки на двамата ни главни герои, още повече спомагат за бързото четене.

По традиция към публикацията ще добавя и петте ми най- четени ревюта през годината:

1. „Нощният цирк“ – Ерин Моргънстън

2. „Седемте смърти на Ивлин Хардкасъл“ – Стюарт Търтън

3. Змия и гълъб“ – Шелби Махурин

4. „Митове“ – Стивън Фрай

5. „Верити“ – Колийн Хувър

В хронологичен ред ще ви представя всички книги, които успях да прочета през 2020 година.

Януари

Февруари

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Ноември

Декември

Пет коледни филма за романтични и уютни празници

Тази година се оказа предизвикателство за всички нас и сега повече от всяка имаме нужда да се откъснем поне за малко от реалността. И нека да го направим с любимите на всички коледни филми, които ни зареждат с празнично настроение, коледен дух и щипка вълшебство. Благодарение на баналните сюжетни любовни истории, нелепите ситуации, дразнещите роднини и забавните случки в тях, то тези филми са идеалното средство за един мързелив следобед. Коледа е съвсем близо и освен коледните курабийки, ароматните свещи, украсата и горещата напитка… всичко това би било още по – хубаво, ако си пуснете един хубав коледен филм, с който да се заредите с коледен дух и много положителни емоции.

Весели празници!

Holidate (Среща за празниците)

Ема Робъртс и Люк Брейси влизат в ролята на Слоун и Джаксън. При случайната среща в магазина се запознава Слоун и Джаксън. Както уморени от кошмарни срещи (той), така и от намеса от семейството (тя) по време на празниците, те постигат споразумение, при което да се срещат като истинска двойка само по време на празниците, за да направят живота си малко по поносим. Бавно, докато се присмиват на клишетата на романтиката (и за тяхна изненада), връзката им прераства в нещо по-дълбоко.

„Коледа по план“

Селест е организатор на събития и е изненадана, когато агенцията за детегледачки изпраща мъж да се грижи за племенницата й по време на коледните празници. Скоро обаче се уверява, че май е намерила перфектния човек за целта – а и перфектната коледна любов за себе си…

В ролите: Али Либърт, Джейк Епстийн, Хабри Ларат, Виктория Мария и др.

„Коледни приключения“

Ашли иска да се прибере у дома за празниците, но пътят до Сиатъл се оказва по-труден, отколкото предполага. Летището е затворено точно по Коледа и тя приема поканата да се качи в автомобила на непознат мъж на име Даш – той е взел последната в града кола под наем. Двамата поемат на север и приключенията не закъсняват: проблеми с машината, осиновяване на кутре, проследяване от федерални агенти – които са сигурни, че има нещо съмнително около Ашли. Романтиката постепенно запълва въздуха около двамата… но как ще завърши всичко това?

В ролите: Мегън Ори, Андрю Уокър, Ерън Крейвън, Ръкия Бърнард и др.

„Коледното градче“

Мади, високопоставен маркетинг директор, пътува към сватбата на свой клиент, когато плановете ѝ са осуетени от проблеми с колата. Благодарение на пътна помощ тя попада в Кристмас Вали (Коледната долина) – град, който е влюбен в Коледа. Там я очакват изненадваща среща и група непознати, които се превръщат в нейно семейство и я карат да се замисли за нещата, които пропуска в живота. 

В ролите: Бони Съмървил, Бренън Елиът, Мадисън Бриджис, Прешъс Чонг и др.

„Коледни послания“

Джесика е изоставена от приятеля си точно преди Коледа. Тя изпраща пет коледни картички до него, до брат си, до леля си, до една поп звезда и до бивш учител по музика и виолончело. Джесика се среща и със сина си, който е фотограф.

В ролите: Тори ДеВито, Чад Майкъл Мъри, Лолита Давидович, Кимбърли Шоникър и др.

Май в книги и музика

Здравейте, книжни дракончета! Знам, че отново се забавих с месечната си равносметка, но все пак по- добре късно, отколкото никога. Нали, така? Месец май беше доста ползотворен от към книжни покупки и прочетени книги. Успях да прочета няколко дълго отлагани заглавия, които се превърнаха в едни от книжните ми попадения за тази година. По повод 24 май, разбира се, имаше книжни намаления в почти всички онлайн книжарници, та се сдобих с няколко много желани заглавия, за които ще прочетете в следващите редове. Разбира се, добавих и няколко нови песни към плейлиста си част, от които ще видите в края на поста.

Приятно четене!

Книжни придобивки

Първите ми книжни придобивки за месеца бяха двата тома на „Сблъсък“ от Стивън Кинг, които издателство „Бард“ преиздадоха. През последната година съм се захванала да събера цялото творчество на Краля и малко по- малко си попълвам колекцията. По повод 24 май имаше огромен избор на промоции и, разбира се, нямаше как да не възползвам. По традиция издателство „Сиела“ имаше 50% на всичките си книги и от тях реших да си взема „Последна промяна Аушвиц“ от Еди де Винд и „На западния фронт нищо ново“ от Ремарк. Книгата на Ремарк си я бях набелязала от поне две години и много се радвам, че най- накрая ѝ дойде времето да вземе в библиотеката ми. Разбира се, реших да си взема нещо и от Ozone.bg, които също имаха доста изгодна промоция. Естествено, трябваше да си взема нещо на Краля и се спрях на „Кристин“, която се издава от издателство „Ибис“. Тази е от по- старите ми творби и нямам търпение скоро да стигна и до нея. Другата книга, която си взех от сайта е „Малкият приятел“ на любимата ми Дона Тарт. Чела съм другите ѝ две книги „Тайната история“ и „Щиглецът“ и неведнъж съм споменавала колко много ги обожавам. Надявам се и тази да се нареди сред любимите ми книги на Тарт.

Прочетени книги

Този път съм супер доволна от всички книги, които прочетох през месец май. Успях да разнообразя, както от към жанрове, така и от автори. Първата прочетена книга за месеца беше една книга, която от няколко книги исках да прочета, но по една или друга все не достигах до нея – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ от Юнас Юнасон. Толкова много не съм се смяла на книга никога. Безкрайно много ме очарова старчето Алън, който беше супер голям непокист, не се вълнуваше от абсолютно нищо и сам не вярва как е оцелял до сто години. Историята е супер забавна, има цял куп от колоритни персонажи, кой от кой по- луди, ще преминете през ключови моменти от истории на XX век, ще срещнете ключови политически фигури, ще се запознаете с един чаровен слон. А, ако имате неприлично чувство за хумор, то ще се насладите на всяка страница от тази супер шантава история. Определено смятам скоро да се сдобия с втората част, за да разбера в какви нови приключения са се забъркали Алън и компания.

Следващото четиво, на което се спрях бе автобиографията на Стивън Кинг „За писането“. Книгата е разделена на две части, като в първата е включена автобиографията на Кинг, в която с ирония и чувство за хумор описва живота си. Във втората част са включени съвети и хитрини за начинаещи писатели. Кинг пише за писането, конкретно, разбираемо и увлекателно, с подходящи примери. Лично на мен книгата ми бео много приятна, а ѝ научих как са се зародили идеите за някои от ключовите творби на Краля. След нея продължих с „Фонтани на мълчанието“ от Рута Сепетис. След „Сол при солта“, която ме докосна толкова много преди време, тайничко се надявах някога отново да видим на български роман на Рута Сепетис. „Фонтани на мълчанието“ ни разказва за един от най- мрачните тежки периоди в Испания, който и до ден днешен е оставил огромен отпечатък върху испанците. Базирана на исторически събития и факти, книгата на Рута Сепетис безспорно е от онези въздействащи истории, които остават в мислите ви дълго време, след като сте затворили последната страница. Една история изпълнена с тъга, болка, страдание, мечти, надежди и късче красота. Безспорно авторката е изградила един съвършен и стойностен роман, който със сигурност ще бъде запомнен.

Следващите две четива ги отлагам вече от две години и си казах, че ако не ги прочета точно сега, то със сигурност ще ги отлагам още и още. Става въпрос за „Без Хоуп“ и „Да изгубиш Хоуп“ на Колийн Хувър. Всъщност историята в книгите е една, но е разказана от гледните точки на двамата главни герои. Не знам, как го прави Хувър, но винаги създава супер емоционални и тежки истории. „Без Хоуп“ не прави изключение. Темата, която се засяга в книгата е толкова брутална и нечовешка, че все още настръхвам, като се сетя за сюжета. Определено скоро може да очаквате едно обширно ревю на двете книги. Завърших месеца с една от последните творби на Краля, а именно „Другият“. Стара мексиканска легенда оживява на страниците на „Другият“. Героите в романа са изправени пред нещо, което разумът им отхвърля, но ако не се преборят с предразсъдъците си, то ще продължи да сее смърт. И те предприемат пътуване към дълбините. Буквално. Въпреки, че книгата не беше изпълнена с ужаси и страхотии, имаше моменти, в които ме полазваха тръпки и хвърлях по едно око зад гърба си за взео случай – да не би, някой да не ме дебне. Определено бях влязла супер много в историята.

Музика

1. Tove Lo – Mateo

2. Harry Styles – Watermelon Sugar

3. naBBoo – Middle of the Night

4. ROSALÍA & Travis Scott – TKN

5. THE SCOTTS, Travis Scott, Kid Cudi – THE SCOTTS

Април в книги и музика

Отмина поредният месец от годината и е време да направя месечната си равносметка от към книги и музика. Извънредното положение от към книги се оказа наистина ползотворно, защото втори пореден месец прочетох доста книги, за което се радвам. Всички книги, до които успях да се докосна бяха толкова добри попадения, че несъмнено ще оставят дълготраен отпечатък върху мен. Успях да си закупя няколко книги, които исках от известно време. Надявам се и вашия месец април да е бил чудесен и запомнящ се.

Приятно четене!

Книжни придобивки

Първите книги, които прибавих към библиотеката си за месец април бяха „Тайната история на Туин Пийкс“ и „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. В края на март започнах да гледам сериала „Туин Пийкс“ и се зарибих страшно много по него и, разбира се, нямаше как да не си закупя тези издания. Автобиографиите на Лора Палмър и Дейл Купър ми бяха много интересни и любопитни. Благодарение на тях успяваме да се запознаем с героите много по- отблизо и с повече детайли от живота им. „Тайната история на Туин Пийкс“ се явява мост между втори и трети сезон, като ни дава възможност да научим как се е зародило градчето Туин Пийкс и още много любопитни неща, които вярвам, че върлите фенове на сериала ще оценят.

Издателство „Колибри“ и имаха страхотна промоция на сайта си и, разбира се, трябваше да си купя нещичко. След като се запознах с творчеството на Жоел Дикер през март, нямаше как да пропусна да се сдобия с друга негова книга и за целта си избрах „Изчезването на Стефани Мейлър“. Отново останах супер очарована от Дикер и със сигурност скоро смятам да се сдобия и с „Книга за Балтиморови“. Втората книга, която си закупих от „Колибри“ беше „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“ (ама, че дълго заглавие) от Юнас Юнасон, която я исках от страшно дълго време. Книгата успя истински да ме очарова и имаше моменти, на които съм се смяла с глас. Не мисля, че съм чела подобна история, в която всички герои са големи скици. Със сигурност ще си закупя и продължението ѝ. Последната книга за април беше едното от новите заглавия на Кинг, а именно „Другият“. В момента съм на такава огромна вълна Стивън Кинг, че искам наведнъж да изчета всичко негово.

Прочетени книги

Започнах месеца с „Тайната история на Туин Пийкс“, а веднага след нея се прехвърлих на „Тайният дневник на Лора Палмър/ Автобиографията на специален агент Дейл Купър“. И двете книги са колекционерски и горещо ги препоръчвам за феновете на сериала. След тях беше ред на една дългоочаквана книга, а именно „Хартиени градове“ от Джон Грийн. Книгата е в типичния стил на писане и разказване на автора и смея да твърдя, че доста ми хареса. С интерес следях приключението на героите и забавните моменти, в които се въвличаха. Определено Джон Грийн си остава сред любимите ми писатели в YA жанра. След него се прехвърлих на друг мой любимец, а именно Жоел Дикер с неговата „Изчезването на Стефани Мейлър“. Обожавам начина на писане на Дикер, който те кара да искаш да четеш още и още. И в тази книга обратите следваха един след друг и точно си казваш, че загадката е разкрита и на следващата страница следва друг обрат, който те оставя с отворена уста. Макар книгата да е около 500 страници се чете много леко, историята върви с нормално темпо, а героите бяха една страхотна смесица от най- различни типажи. Въпреки, че любима си ми остава „Истината за случая „Хари Куебърт“, то и тази намери специално място в читателското ми сърце.

След нея ми се четеше някое YA фентъзи и се спрях на Мрачните красавци“ от Мегън Шепард. Историята се оказа много приятна и оригинална. Анук мечтае да бъде като Хубавите – да носи дрехи по последна мода, да кара бързи коли и да притежава свободата да се влюби. Но тя не би могла да постигне нищо от това. Защото Анук не е човек. Тя е зверче – животинка, превърната чрез магия в човешко момиче, завинаги пленена между стените на парижкия си затвор и служеща на своята повелителка Мада Витора. Накратко това мога да споделя за книгата. Разбира се, книгата не е някакъв шедьовър, но въпреки това е много приятна за релаксиране. След нея реших да продължа с втората част „Среднощните зверчета“, в която историята придобива още по- мрачни нюанси. Има доста напрегнати моменти, запомнящи се битки, в които зверчетата трябва да оцелеят.

Последната книга за месец април беше втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“, която отново ни запознава с достойни и вдъхновяващи жени, които са допринесли за света, в който живеем днес. В книгата накратко ще се запознаем с Агата Кристи, Дж. К. Роулинг, Елинор Рузвелт, Мата Хари, Нефертити, Одри Хепбърн, Сафо, Хеди Ламар и още десетки жени. Историите са написани просто, кратко и ясно и даващи ни основната информация за всяка личност. А към всяка история има прекрасно нарисувани портрети, които са дело на 50 художнички от цял свят. Във времена, когато младите момичета имат крещяща нужда от модели на поведение, то тази книга е подходящият спътник  към изграждането на едни смели, силни и вдъхновяващи жени.

Музика

1. Dynoro & Fumaratto – Me Provocas 

2. INNA – Not My Baby

3. Selena Gomez – Boyfriend

4. Roxen – Escape

5. Roddy Ricch – The Box

Март в книги и музика

Здравейте, книжни приятели! Пак закаснявам с месечната си равносметка, но по- добре късно, отколкото никога. Изминалият месец беше страхотен от към прочетени книги, благодарение на извънредното положение, в което се намираме все още. От към книжни покупки също не мога да се оплача, за което пък мога да благодаря на чудесните промоции от страна на издателствата и Ozone.bg. Също така успях да си харесам няколко нови музикални парчета, които ще чуете в края на публикацията. Та, накратко посрещнах и изпратих месец март с цял куп книжни емоции. За малко да забравя през март открих и нов любим автор, в чието творчество съм пристрастена. Кой е той? Ще прочетете в следващите редове.

Приятно четене!

Книжни придобивки през март

Както знаете по повод 3 март голяма част от издателствата правят доста изгодни промоции, с които да ни зарадват. Разбира се, нямаше как да пропусна да се сдобия с няколко книги, които да добавя към библиотеката ми. Първо реших да се възползвам от промоциите в Ozone.bg, като си взех „Кентървилският призрак“ на Оскар Уайлд и „Истината за случая „Хари Куебърт“ на Жоел Дикер. Честно да си призная за книгата на Жоел Дикер доста се чудех, въпреки че я заглеждам от няколко години. Някак си корицата не ме впечатляваше, въпреки че се старая да не изпадам в подобни предразсъдъци. Но само, ако знаете колко много се радвам, че реших спонтанно да си взема „Истината за случая…“, защото освен, че се превърна в една от любимите ми книги за годината, чрез нея открих и новият си любим автор, а именно Жоел Дикер. Толкова изпипана история, с толкова много обрати и с невероятен начин на писане, който те кара да искаш още и още да четеш от автора… а, за малко щях да я пропусна, заради едната корица. Разбира се, бях си набелязала и няколко книги от издателство „Сиела“, които имаха традиционните 50% намаление. Реших да се спра на четири книги (а, имах набелязани поне още толкова) – „Приспивна песен в Аушвиц“ от Марио Ескобар, „За писането“ и „Момичето, което обичаше Том Гордън“ от Стивън Кинг и втората част на „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“. Следващите заглавия, с които се сдобих бяха „Среднощните зверчета“ от Меган Шепард (между другото много приятна YA фентъзи дуология, за която ще ви поговоря в следващата ми публикация) и „Хартиени градове“ от Джон Грийн, която ме очарова много приятно. И тези дни със сигурност трябва да изгледам и филмовата ѝ екранизация, за да видя как са се справили с пресъздаването на героите. И последната ми книжна придобивка за месеца беше супер сладката романтична тийн история „Любов и джелато“. Книгата успя да ме пренесе в слънчева Италия – страната на пицата, спагетите и най- вкусното джелато. Ревюто на книгата е почти готово и ще се постарая до няколко дни да бъде факт в блога.

Прочетени книги през март

Както вече споменах извънредното положение ми се отрази много ползотворно от към прочетени книги. Успях да изпратя март с цели осем прочетени книги, което не ми се беше случвало от доста дълго време. Стартирах месеца с „Един от нас е следващият“ на Карън Макменъс, която очаквай с огромно нетърпение. Историята отново ни връща в гимназия Белвю, но с нови герои и едно приложение, което ще съсипе доста хора. Книгата е в духа на първата част, отново е изпълнена с много тайни, цял куп заподозрени и нови симпатични герои. Ако сте харесали „Един от нас лъже“, то хвърлете едно око и на втората част. След нея ми се четеше нещо романтично и реших да прочета „Колекционерът на желания“ от Мия Шеридан, която ми беше направила много добро впечатление с „Гласът на любовта“. „Колекционерът…“ е съвременна адаптацията на „Красавицата и Звярът“ и ми беше супер любопитно да видя как се е справила със задачата авторката. Мия Шеридан е създала една толкова красива и нежна история, пропита с болка и тъга, че докато четях историята имах усещането, че лично изживявам историята- усещах я с всичките си сетива. Определено много добра книга, която от сърце ви препоръчвам да прочетете. Следващото заглавие бе супер малката и симпатична книжка, а именно „Кентървилският призрак“ от Оскар Уайлд. Книжката се чете за броени минути, но ви уверявам, че през цялото време усмивката няма да слезе от лицето ви. Оскар Уайлд е създал една комична и остроумна история, която зад всички забавни моменти се усеща сериозното послание, което е отправил автора към читателите. „Приспивна песен в Аушвиц“ бе следващото заглавие, което реших да отметна. Неведнъж съм споменавала слабостите си към историите за Втората световна война и разбира се, нямаше как ъ пропусна тази доста коментирана в книжните среди книга. Книгата е написана леко и разбираемо, което е плюс, защото се чете супер бързо. Книгата е базирана на смайваща истинска история, разкриваща ужасите на Втората световна война! Марио Ескобар проследява съдбата на една германска майка, която доброволно отива в Аушвиц с децата си и работи с д-р Менгеле, за да донесе поне малко радост за малчуганите там. Нейната саможертва е светлината в безкрайната тъма на лагера на смъртта.

След нея реших да се прехвърля към творчеството на Стивън Кинг с „Бягащият човек“, която е вдъхновила „Игрите на глада“ и още цял куп подобни книги в този жанр. Накратко за книгата: ‘Годината е 2025. Световната икономика е в руини, а Америка е прекрачила ръба на екологичната катастрофа. Всеобщата телевизия замазва очите на масите със садистични игри, в които участници залагат живота си с надеждата да припечелят малко пари.
Бен Ричардс е изгубил работата и надеждата си. Невръстната му дъщеричка е болна, а сметките за лекар са непосилни за жител на бедните квартали. Последната му възможност е „Бягащият човек” – най-зрелищното риалити на Всеобщата телевизия, в което всеки зрител е и участник в преследването. В продължение на месец Бен трябва да се крие не само от специално обучените Ловци, а и от обикновените хора, готови да го предадат срещу възнаграждение. Наградата за преживелия гонитбата е един милиард долара. Уловката? Никой от участвалите досега не е оцелявал.“ На моменти докато четях книгата, някои моменти звучаха толкова реалистично, че настръхвах. Една от книгите, които в бъдеще определено ще си препрочитам.

След предните две книги определено ми трябваше някое по- разпускащо четиво, с което да си отдъхна – „Любов и джелато“ определено ми се отрази, като глътка свеж въздух. Много сладка, която препоръчвам за предстоящите летни дни. И не забравяйте да се запасите с любим сладолед, докато четете книгата – ще ви е нужен. След нея дойде ред на „Момичето, което обичаше Том Гордън“. Реалистично написан роман за оцеляването, за страха, за силата на волята и за необходимостта от вяра. В него Стивън Кинг проследява мислите на едно момиче, което за няколко дни пораства с години благодарение на сблъсъка си с природата и което достига до ръба на смъртта и там открива истинската сила на живота. Черешката на тортата за март определено беше „Истината за случая „Хари Куебърт“ от Жоел Дикер. Прекрасно написана и изградена история, която остави трайна следа в сърцето ми. Някъде бях прочела, че историята е нещо средно между „Лолита“ и „Туин Пийкс“ – след прочита на книгата, определено съм съгласна с това твърдение. Историята пренася читателя в Ню Йорк от 2008 г. На фона на трескавата подготовка за президентските избори младият писател Маркъс Голдман търси сюжет за втория си роман. Междувременно неговият приятел и бивш университетски преподавател Хари Куебърт,  един от най-достолепните творци в страната, е обвинен за убийството на петнайсетгодишната Нола Келерган, с която е имал връзка. Маркъс не подлага на съмнение невинността му и започва собствено разследване. В историята има толкова много обрати, които ѝ за миг няма да ви позволят да оставите книгата. Книга, която те поглъща изцяло и се разлива из всички сетива.

Музика

1. Topic, A7S – Breaking Me ft. A7S

2. Ismail Basaran & RZAH – Love Forever

3. PAX (Paradise Auxiliary) feat. Roxen – Over and Over

4. Eleni Foureira – YAYO

5. Selena Gomez – Dance Again