„Зимните хора“ – Дженифър Макмеън

(издателство „Benitorial“, брой страници 408, цена 24лв)

Преди няколко седмици, когато ви споделих в ревю мнението си за „Удавниците“ за това колко много успя да ме впечатли историята, дори не подозирах какво ме очаква със следващата книга на Дженифър Макмеън. С ръка на сърцето мога да кажа, че ‘Зимните хора“ е два пъти по- добра от „Удавниците“. Хора, тази книга ме остави безмълвна и то не само със страхотно поднесената история, а ѝ с абсолютно зловещата си и мистериозна атмосфера. Убедена съм, че всеки почитател на паранормалните и крийпи истории би оценил и обикнал книгата. Този път авторката е развихрила целият си потенциал и ни е представила една мащабна история, изпълнена с мистика, свръхестествени елементи и дълбоко заровени семейни. тайни.

“Понякога белезите, които болет най-много, са заровени дълбоко вътре..”

Сюжетът се развива в две времеви линии, като така имаме възможност да проследим историята възможно с най- много подробности. Всеки един от персонажите бе с изключително характерни и индивидуални черти, което беше страхотно, защото имах чувството, че това са реални хора с напълно истинска история. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора зад къщата, градските легенди, които се носиха от уста на уста, адски въздействащата и зловеща атмосфера, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност, въпреки че на моменти ме побиваха тръпки от случващото се. Определено книгата за мен е изключително попадение и с нетърпение очаквам следващата книга на авторката.

Градчето Уест Хол, Върмонт, винаги е било град на мрачни легенди. Историята му крие не малко мистериозни случаи на изчезнали хора, а някои от жителите му дори вярват, че по улиците му броди призракът на Сара Харисън Шей. През 1908 г. тя е била намерена мъртва на ливадата зад къщата си, само няколко месеца след като трагичната смърт на дъщеря й Гърти едва не я е побъркала.

19-годишната Рути живее с майка си Алис и по- малката си сестра, които живеят във ферма близо до местността „Ръката на Дявола“, която от десетилетия е обект на множество легенди и поверия. Младото момиче копнее да се махне от Уест Хол, защото не вижда перспектива да остане в градчето. Но когато един ден майка ѝ изчезва безследно, а Рути и по- малката ѝ сестра откриват под пода в спалнята на майка им дневника на Сара Харисън Шей. Младото момиче започва да подозира, че в легендите, които слуша от дете, може би не всичко е измислица. Съществува реална опасност събитията от миналото да се повторят, а Рути се оказва, че е единственият човек, който може да предотврати наближаващата трагедия. Не след дълго Рути открива, че и други хора търсят изгубените страници, но не всички са с добри намерения. А миналото е по- добре да не бъде разравяно, защото последиците ще бъдат катастрофални.

“Ако снегът се стопи и се превърне във вода, спомня ли си все още, че е бил сняг?”

Добре синхронизираната комбинация от паранормално и мистерия, чудесно се допълваше от зимната атмосфера в романа. Чрез историите на главните персонажи, авторката постави теми, като – майчината и безгранична любов. Любов, която е толкова силна и отдадена, която не познава граници и е готова на всичко. На какво са готови хората, за да прекарат още малко време с хората, които са обичали и загубили. Дали са готови на непростими действия? Всяка една от тези и други теми наистина бяха умело вплетени в историята, благодарение, на което героите придобиха още по- голяма плътност.

„Зимните хора“ е призрачно красива история, от която на немалко пъти ще ви побият тръпки. История за безграничната майчина любов, която е готова на всичко. История изпълнена с огромна доза мистерия, напрежение, страх, свръхестествени и хорър елементи и постоянно любопитство какво ще се случи в следващата глава, защото буквално във всяка глава се случваше нещо, и страниците летяха през пръстите ми неусетно. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора зад къщата, градските легенди, които се носиха от уста на уста, адски въздействащата и зловеща атмосфера, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност, въпреки че на моменти ме побиваха тръпки от случващото се. Определено книгата за мен е изключително попадение и с нетърпение очаквам следващата книга на авторката.

*Благодаря на издателство „Benitorial“за предоставената възможност!

„Случаят с третата сила“ – Цветина Цолова

(издателство „Артлайн Студиос“, брой страници 434, цена 22лв)

В блога ревютата ми на книги на български автори се броят на едната ми ръка, което го отчитам, като огромен минус. Но не мога да се преборя с едно чувство, което за мен е пълна загадка от какво се е породило, а именно предразсъдъците ми към българските съвременни автори. Имам десетки любими български класици – Елин Пелин, Йордан Йовков, Елисавета Багряна и др. Темата за съвременните ни автори е дълга тема, която не искам да засягам в това ревю, но няма как да не призная, че имаме някои наистина страхотни и качествени автори. Когато от издателство „Арт Лайн“ ми предложиха за ревю „Случаят с третата сила“ на Цветина Цолова почти бях готова да откажа, но от друга страна си казах, че трябва да дам шанс на книгата, за което съм страшно благодарна, защото щях да пропусна една наистина забавна и нестандартна история.

„Случаят с третата сила“ е едно изключително забавно паранормално градско фентъзи, което се развива по нашите ширини, а именно в София. Авторката определено се е справила повече от чудесно с нелеката задача да създаде едни магически свят с тайни общества, магьосници, закони и колоритни персонажи – всички най- добри елементи за едно интересно фентъзи, което да задържи интереса на читателите. Книгата изобилства от хумор и запомнящи се реплики, атмосферата е изградена наистина автентично и хората, които живеят в София ще почувстват историята още по- близка и реалистична. Действието се развива динамично, като във всяка глава се случва нещо неочаквано, което пък спомагаше за по- лекото и бързо развитие на историята. Героите, ах тези герои! Всеки един от тях беше толкова пълнокръвно изграден, че на моменти ми се искаше наистина да познавам тези хора – нак- вече най- колоритният и сприхав персонаж, а именно Анастас ( за него ще ви поговоря малко по- надолу).

Главният ни герой Григор е студент трета година в Софийския университет. Той е като много млади хора на неговата възраст – неуверен в себе си, отегчен, без самочувствие, няма ясна цел в живота и постоянно в очакване, че нещо трябва да се случи… и то се случва. В новата му квартира навсякъде има огромни купчини с книги, които не са никак обикновени. Освен тази нетипична гледка в апартамента започват са се случват странни неща, които Григор отначало ги пренебрегва и ги отдава на разсеяността си. Докато не се озовава очи в очи с тайният си съквартирант, който по една случайност се оказва… призрак. След огромният шок и осъзнаването, че не е луд, Григор се опитва да установи контакт с призрака, който се оказва, че не е никак разговорлив, но за сметка на това доста агресивен, момчето попада на записките на призрака, които го отвеждат на тавана на Софийския университет. Там открива една статуя, която го подканва да я докосне, след което за него вече нищо няма да е същото. След поредица от невероятни случки Григор става част от тайно общество, което има свои правила и крие безброй опасности. Ще успее ли да намери място за себе си там, или желанието му да бъде специален ще му коства живота?

За мен един от най- големите плюсове на книгата бяха героите, които просто няма как да не харесаш. Всеки един от тях притежаваше индивидуални черти, характер и качества. Разбира се, ще започна с любимият си персонаж, а именно Анастас. Изключително интелигентен и начетен Анастас беше наистина колоритен и цветен персонаж. Въпреки сприхавият си и кисел характер, неведнъж успя да ме разсмее. За съжаление не успях да науча много за него, като силно се надявам във следващата част авторката да ни разкаже неговата предистория. Адски много ми допадна, че Григор не е описан, като типичния главен персонаж в подобни книги. Всички сме чели за обикновен герой, който изведнъж се оказва „избрания“. За щастие тук не се случва нищо подобно. Григор просто се оказва на грешното място в правилния момент и до края на книгата се опитва да повярва в себе си и по какъв начин ще помогне на приятелите си. Мая се оказа страхотното и ексцентричното попълнение към компанията. За разлика от Григор Мая има ясни цели и знае как да ги постига. Отначало си мислих, че ще се окаже предателят в историята, защото ми беше супер подозрителна от към държание, но за щастие това си останаха само мои догадки. Надявам се във втората книга да има по дейно участие. За пореден път ще кажа, че авторката е създала наистина колоритни персонажи, следващият, от които е Иван. Иван е непукист, в повечето случаи отнесен, гледа на живота леко без много много да му мисли, но от друга страна е верен и отдаден приятел. Благодарение на него историята придобиваше още повече цветност.

„Случаят с третата сила“ е едно впечатляващо и забавно градско фентъзи, което се развива в по нашите ширини. Заедно с неповторимите и колоритни герои ще се впуснете в едно невероятно приключение из улиците на магическа София. Авторката определено се е справила повече от чудесно с нелеката задача да създаде едни магически свят с тайни общества, магьосници, закони и колоритни персонажи – всички най- добри елементи за едно интересно фентъзи, което да задържи интереса на читателите. Книгата изобилства от хумор и запомнящи се реплики, атмосферата е изградена наистина автентично и хората, които живеят в София ще почувстват историята още по- близка и реалистична. Препоръчвам книгата на всички, които харесват фентъзи жанра и на тези от вас, които искат да прочетат някоя нестандартна, но същевременно забавна призрачна история.

*Благодаря на издателство „Артлайн Студиос“ за предоставената възможност!

„Удавниците“- Дженифър Макмеън

(издателство „Benitorial“, брой страници 392, цена 20лв)

Винаги съм харесвала мистериите, независимо дали са били в книги или филми. Обожавам онази тръпка, която те обзема малко по- малко и изостря всички сетива. Да, знам, че звучи странно, но щом четем или гледаме филми на подобна тематика, означава, че всеки от нас се нуждае от тази частица адреналин. Подходих към „Удавниците“ с лека доза скептицизъм, защото за книгата се изписаха и изговориха множество суперлативи, които ме накараха да изпитвам недоверие към романа. Но с напредването на сюжета разбрах, че всички коментари са били напълно заслужени, защото книгата наистина е една прекрасно написана мистериозна история с нотки на хорър елементи. Дженифър Макмеън е сътворила една блестяща история, която ще ви накара да прелиствате жадно страниците, за да разкриете една мистерия, спотайвана в дълбините на мрачният и дълбок басейн. Героите са толкова загадъчни и с неясно изразени чувства и мисли, че в един момент неминуемо ще се зададете въпроса, дали всъщност сред тях има някой психически стабилен.

Знаете за мен колко е важна атмосферата в една книга, а особено в тази ми беше изключително важна. Авторката несъмнено има дарбата да изгражда характерната атмосфера за подобен тип история – изключително въздействаща и мрачна атмосфера, която сякаш те подканва да се присъединиш към героите, да изживееш заедно с тях историята. Всяка една частица от обстановката бе представена толкова реалистично – загадъчната гора, мрачният и потискащ басейн, който е главен персонаж в нашата история, имението, в което се развива действието, че в един момент наистина имах желанието наистина да бъда част от историята, за да мога да усетя и преживея всичко това в цялата му същност. Определено добре свършена работа от страна на авторката.

Проследяваме историята в „Удавниците“ през две сюжетни линии – тези на Етел и Джаки.

Книгата започва с разказа на Джаки през 2019 година, която с носталгия си спомня за жарките лета споделени със сестра ѝ Лекси в семейното имение „Спароу крест“ във веселие, плуване, игри, но ѝ с мрачни семейни тайни. В детството си двете сестри са много близки, но с годините малко по- малко различията в характерите им започват да ги отдалечават. Психичното състояние на Лекси варира от една крайност в друга, определя се като свободен дух и за капак баща ѝ я подкрепя във всичко, независимо дали това е за нейно добро или не. От друга страна Джаки е отговорна, прецизна, решителна. Когато една вечер се прибира от работа Джакс заварва няколко пропуснати обаждания от сестра си. Подозира, че Лекси отново е изпаднала в някой от маниакалните си епизоди, и пренебрегва обажданията. Но на следващия ден с ужас разбира, че Лекси е мъртва – удавила се е в басейна в имението на баба им, въпреки че е изключително добра плувкиня. Джак веднага поема към „Спароу крест“, за да погребе сестра си и да прегледа вещите ѝ , и открива, че Лекси е разследвала историята на семейството и имота им. И колкото по-дълбоко се заравя в записките на сестра си, толкова по-тъмни тайни изплуват от миналото.

Втората сюжетна линия ни изпраща към миналото или по- конкретно през 1929г. Определено тази сюжетна линия за мен беше по- интересна и изключително въздействаща относно атмосферата и легендите, които се носеха за басейна. На пръв поглед не се намира нищо общо между двете героини Джаки и Етел, но с напредването на сюжета двете линии се сливат в една и стигаме до кулминационния финал, който за мен беше логичен и успя да завърши един цикъл продължил с десетилетия.

Запознаваме се с Етел Монро, която  наскоро се е омъжила и отчаяно иска дете. В опит да я разсее, съпругът ѝ я отвежда на почивка в най-новия и модерен хотел с естествени извори във Върмонт. Още с пристигането, Етел научава слуховете за свръхестествените способности на изворната вода: тя сбъдва желания. Етел обаче няма как да знае, че изворът отнема също толкова, колкото и дава. Колкото повече навлизаме в тази сюжетна линия, толкова повече постепенно всички парченца от пъзела започват да си идват на правилните места, докато не получаваме една цялостна картина, която ни отваря вратата към един мистериозен свят.

Фразата „Внимавай какво си пожелаваш“ важи с пълна сила за тази история. В името на това да потърсят спасение или някаква утеха нашите герои с готовност потъкват всички предупреждения и знаци, за да се докоснат до мрачните и леденостудени води на басейна в „Спароу крест“. Тя притежава чудодейни сили, които лекуват или изпълняват съкровени желания. Но както водата дава, така ѝ взема – веднъж докоснеш ли се до водата, ставаш завинаги част от нея. Какво взима и какво трябва да даде всеки от персонажите ще научите, като прочетете книгата. Един малък съвет от мен: препоръчвам да четете книгата на светнати лампи и далеч от басейни с тъмна вода!

‘Удавниците“ е изключително добре написан свръхестествен трилър, който ще ви накара да прелиствате жадно страниците, за да разкриете една мистерия, спотайвана в дълбините на мрачният и дълбок басейн. Авторката е създала наелектризиращо мрачна и въздействаща атмосфера, от която не малко пъти ще ви полазват тръпки. Но най- вече „Удавниците“ е разказ за две сестри, за семейството, за това колко далеч сме готови да стигнем за хората, които обичаме най-много. 

„Наръчник за убийства за добри момичета“ – Холи Джаксън

(издателство „Емас“, брой страници 352, цена 19лв)

„Наръчник за убийства за добри момичета“ е изненадващо добра криминална мистерия, която отнесе само суперлативи от читателите. Книгата се води YA четиво, с което не съм напълно съгласна, защото историята е достатъчно интересна и провокативна, за да се хареса на по- големи читатели и на такива, които са скептични към тийн четивата. Стилът на авторката е супер лек и приятен, който позволява да си играе с въображението на читателите. Холи Джаксън толкова умело хвърля улики към всички заподозрени персонажи, че в един момент подозираш всеки един от тях. Имаше моменти, когато само в рамките на няколко страници си променях мнението за това кой е убиеца поне 2-3 пъти. Оформлението на книгата също е много интересно – имаме разпечатки на имейли, скици и дневника на главната ни героиня Пипа – всички тези компоненти направиха историята още по- реалистична.

Хубаво е, че се издават подобен тип книги, защото в тях се съдържат много съвременни и наболели обществени теми, които по един или друг начин игнорираме и не им даваме гласност. Понякога не си даваме сметка, че нашите думи добри или лоши, могат да повлияят толкова много на човек, че да го накарат да извърши немислими неща. Засегнати са теми като тормоза в училищата, пласирането на наркотици сред подрастващите, емоционалното състояние, лъжата, като средство да манипулираш хората, отношенията между тийнейджърите и други. Хареса ми, че авторката е пресъздала толкова достоверно всички теми, като по този начин те кара наистина да си отвориш очите за всичко това. Определено „Наръчник за убийства за добри момичета“ е много повече от една криминална мистерия.

Преди пет години ученичката Анди Бел е убита от гаджето си Сал Сингх. Полицията е напълно сигурна, че той е убиецът. Всеки жител в градчето Литъл Килтън знае, че той е виновникът. А дали наистина е така? Дали полицаите не са прибързали да обвинят Сал? Дали не се прикриват улики? Един жител от градчето не е толкова убеден, че Сал Сингх е виновникът и това е… Пипа Фитц-Амоби.

Пипа Фитц-Амоби избира случая за тема на своя финален проект за завършване на гимназията и съмненията ѝ я отвеждат до мрежа от мрачни тайни, а някой отчаяно желае да останат скрити… Ако действителният убиец все още е на свобода, колко далеч би стигнал той, за да не допусне Пип до истината?

Няма да крия, че почти мигновено Пип успя да ме очарова. Почувствах я някак близка до самата себе си. Освен, че беше изключително умна и прецизна в това, което прави, беше научена да се бори и да не се предава по никакъв начин. Хареса ми, че разсъждаваше по- мащабно, а не се фокусираше в очевидни хора или улики. Благодарение на изключителната си проницателност и завидните дедуктивските умения, с които бе надарена, Пип успя да разгадае един на пръв поглед ясен и завършен случай. Успя да постави на дневен ред теми и проблеми, за които жителите на малкото градче си затваряха очите. В комбинация с Рави Сингх (братът на Сал) успяха да изградят чудесен детективски тандем.

„Наръчник за убийства за добри момичета“ е изключителен дебютен роман, в който авторката е дала най- доброто от себе си. Интелигентен, увлекателен, добре написан и поддържащ напрежението, романа ще ви очарова във всяко отношение. Изненадите и обратите, които се случват определено ще ви накарат да разгръщате със затаен дъх страниците, а леко мрачната атмосфера на Литъл Килтън, определено ще ви държи в едно сладко напрежение. В интерес на истината, не очаквах, че книгата толкова много ще ме впечатли, за да очаквам продължението ѝ с огромно нетърпение. Ако харесвате добре написаните криминални романи, то определено прочетете книгата.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставеното копие!

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ – Тейлър Дженкинс Рийд

(издателство „Intense“, брой страници 496, цена 22лв.)

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ ни пренася в златната ера на Холивуд, създала безброй титанични имена, които и до днес вълнуват киноманите по целия свят. Една незабравима епоха на блясък, суета, фалш, която авторката е създала толкова автентично, чрез героинята си Евелин Хюго. Още с прочита на „Дейзи Джоунс & The Six“ Тейлър Дж. Рийд успя да ме изненада приятно със своят неподражаем стил на писане. До тогава не бях чела история структурирана по този начин и още тогава знаех, че ще прочета всичко от авторката. Явно Тейлър Дж. Рийд не си пада по типичното поднасяне на своите книги, защото и „Скандалният живот на Евелин Хюго“ също е представена по интересен начин, който да накара читателя да иска още и още от историята. Обожавам по какъв майсторски начин авторката ме пренася в историята – всичко е представено толкова автентично, толкова истински, самата атмосфера, героите – абсолютно всичко е изпипано до най- малкият детайл. Все едно си в самата история, заедно с героите.

В рамките на почти 500 страници проследяваме живота на една от най- големите кинозвезди, а именно Евелин Хюго – блестяща актриса и секссимвол, чиито скандален живот винаги е бил под светлините на прожекторите в Холивуд и на първите страници на таблоидите. Днес Евелин е 79 годишна дама, която отдавна се е оттеглила от киното и живее съвсем обикновен и уединен живот. Въпреки това всеки журналист мечтае да вземе интервю от тази велика икона, а всяко модно списание бленува да сложи Евелин на корица. Затова е истинско чудо, когато самата Хюго се свързва с едно от най- престижните списания и им съобщава, че е готова да им даде интервю. Но има едно съвсем малко условие – интервюто да бъде проведено само и единствено от журналистката Моник Грант. Моник работи в списанието от скоро и не е сред доказалите се имена. но въпреки това главната редактора се съгласява в името на това да сложи звездата на корица. За Моник това е огромен шанс да се докаже в работата си.

„Когато ти се предостави възможност да промениш живота си, бъди готова на всичко, за да се възползваш от нея. Светът няма да ти поднесе нищо на тепсия, трябва сама да си го извоюваш. Ако научиш нещо от мен, то нека бъде това.“

Когато обаче младата журналистка се среща с Евелин разбира, че кино легендата няма никакви намерения да даде интервю за списанието, а иска от Моник да напише биографията ѝ. Защо е избрала точно нея? Защо е решила да говори точно сега? Евелин Хюго е решила да разкаже абсолютно всичко за живота си, всички пикантни подробности, за седемте си брака и за една дълго пазена тайна, която след десетилетия най- накрая е решила да сподели със света. Въпреки съмненията си Моник знае, че такъв шанс се пада веднъж в живота и решава да сграбчи възможността. Така започва едно лудо пътешествие назад във времето на една от най- харизматичните, скандални и големи кино икони. Това е книга за милиони!

„Кинозвездите са си кинозвезди. Вярно, всички ние залязваме след известно време, Хора сме, пълни с човешки недостатъци като всички останали, Но сме богоизбрани, защото сме необикновени.“

Евелин Хюго безспорно е една от най- противоречивите и многопластови героини, които съм срещала. През цялото време докато четях историята имах противоречиви чувства към нея. Ту ѝ се възхищавах, ту ме дразнеше с прекалената си амбиция, която доста често ѝ пречеше в отношенията ѝ с хората. Но едно беше сигурно – Евелин беше родена да бъде звезда и преследваше тази своя цел на всяка цена. Възхищавах се на амбицията и хъса, които имаше. Беше абсолютно наясно какво иска да постигне в живота. Знаеше какви качества притежава и ги използваше в своя полза, когато се налагаше. Интелигентна, красива, харизматична, амбициозна, пресметлива – перфектните компоненти, които й осигуряваха не лекият път към върховете на Холивуд. Готова е на всичко и се възползва и от най- малката отдала ѝ се възможност. Готова е да превърне дадена ситуация в цирк, да направи скандал от нещо незначително, стига от това да извлече най- голяма полза. Всичко това, разбира се, е да изстреля филмовата си кариера към върха. Евелин е същински хамелеон, който се променя спрямо ситуациите и хората, с които общува. Но понякога тази свръх амбиция, която я тласкаше да прави все по- безскрупулни неща, нараняваше хората, които държаха най- много на нея. Доста пъти не се съобразяваше с чувствата на близките си, като вземаше прибързани решения. Винаги намираше причини да оправдае постъпките си, но истината, бе, че винаги поставяше себе си и интересите си на първо място.

„Не позволявай на никого да те кара да се чувстваш обикновена.“

Всеки един от седемте ѝ брака беше интересен сам по себе си, но как се е стигнало до тях, кой е бил най- скандалният, най- краткият или най- истинският ще оставя на вас да прочетете. Не ми се иска да отделям внимание на тях, защото ревюто ще се получи адски дълго. Но ми се иска да отделя няколко реда на другият значителен женски персонаж, а именно Силия Сейнт Джеймс.

„Когато най- известното ти качество е красотата, не можеш да си представиш по- страшно нещо от това да те сравняват с друга и тя да те засенчи.“

Евелин и Силия се запознават на снимачната площадка. Макар отначало да не изпитват топли чувства една към друга, то впоследствие стават добри приятелки. Двете момичета разбират, че могат да си бъдат полезни и заедно решават да се борят със стандартите наложени от Холивуд. Искат да докажат, че жените също могат успешно да изградят стабилна кариера в Холивуд. Честно казано от самото начало Силия ми беше антипатична и това ми чувство остана такова до самия край на книгата. В самото начало образа ѝ беше на добро, мило и наивно момиче, то впоследствие се оказа, че може да бъде адски токсичен и манипулативен човек. Винаги държеше да налага своето мнение и решения, и ако случайно Евелин имаше друго мнение или искаше да постъпи по друг начин, то Силия веднага започваше да се тръшка и да се превзема, защото нещата не се случваха по нейният начин. Наистина адски неприятна личност.

Образът на Евелин Хюго е толкова многопластов, че е невъзможно да се побере в рамките на едно ревю. Евелин е събирателен образ на една плеяда от звезди, но лично аз в образа ѝ открих частици от Мерилин Монро, Елизабет Тейлър и Марлене Дитрих. Чрез историята ѝ са засегнати наистина важни теми, за които трябва да се дава гласност, като сексуалната ориентация, токсичните връзки, за тъмната страна на славата и шоубизнеса, за изборите, които правим и отговорността, която носим за тях. Всички теми са вплетени в историята по интересен начин, който ни дава различни гледни точки за всяка една от тях.

„Нямаш представа колко забързано си живяла, колко усилено си работила, колко изтощена си всъщност, докато някой не застане зад теб и не каже:

– Не се тревожи, можеш да паднеш спокойно. Аз ще те хвана.“

„Скандалният живот на Евелин Хюго“ е една наистина пленяваща история, която ни пренася в златната ера на Холивуд, създала безброй титанични имена, които и до днес вълнуват киноманите по целия свят. В този невероятно вълнуващ роман ще прочетете историята на една въображаема, но в същото време толкова реална кинолегенда, която със сигурност ще успее да ви очарова. Всеки един елемент в историята е представен толкова автентично, толкова истински, самата атмосфера, героите – абсолютно всичко е изпипано до най- малкият детайл. Все едно си в самата история, заедно с героите. Чрез историята на Евелин Хюго са засегнати наистина важни теми, за които трябва да се дава гласност, като сексуалната ориентация, токсичните връзки, за тъмната страна на славата и шоубизнеса, за изборите, които правим и отговорността, която носим за тях. Готови ли сте да поемете на едно лудо пътешествие назад във времето с една от най- харизматичните, скандални и големи кинозвезди?

„Човек на име Уве“ – Фредрик Бакман

(издателство „Сиела“, брой страници 296, цена 15,90 лв)

За „Човек на име Уве“ се е изговорило и изписало толкова много, че и хората, които не са чели книгата, знаят за какво се разказва в нея. Но след като затворих последната страница на книгата, знаех, че трябва да напиша това ревю, въпреки безбройните такива. А ѝ още едно мнение никога не е излишно, нали?

„В живота на човек идва време, когато му се налага да вземе решение какъв ще бъде: от онези, които оставят другите да ги тъпчат, или не.“

През последните години името на Фредрик Бакман и неговият Уве нашумяха страшно много. Всички негови върли почитатели превъзнасяха книгата, като казваха колко много е добра, специална или сърцераздирателна. Всичко това някак си ме отблъскваше да прочета каквото ѝ да било от автора и стоически се дърпах, докато преди няколко месеца издателство „Сиела“ не преиздаде „Човек на име Уве“ с тази толкова прекрасна корица, която ме спечели от пръв поглед и най-накрая ме подтикна да прочета книгата, както и да се запозная с творчеството на Бакман. Много рядко корица ме печели толкова много, за да ме накара да прочета и съдържанието ѝ. Няма да ви лъжа първите няколко глави ми бяха адски скучни, стила на автора ми беше странен и леко шантав, но след това съвсем неусетно се потопих в историята и с всяка следваща прочетена страница Уве все повече се настаняваше в читателското ми сърце. През цялото време докато четях книгата през мен премина от вихър от емоции – смях, тревога, възмущение от нелеката съдба на Уве до сълзи, които ме накараха да затворя книгата с леко натежало сърце. Но въпреки това, всичко си струваше, защото такива истории изпълнени с човечност и доброта се срещат рядко в книгите, а в истинският живот още по- рядко.

„Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.“

Уве е 59 годищен мъж, който не се церемони с нищо и с никого. Казва това, което мисли в прав текст и въобще не му пука дали ще обиди някого. На висок глас казва какво не харесва в света. А той не харесва много неща – особено лъжата, празните приказки и хората, които не спазват правилата. С ясни принципи, стриктни навици и непоклатими разбирания кое е редно и кое – не, Уве е намръщеният съсед, който тормози всички около себе си.

Но Уве невинаги е бил толкова заядливо старче. От съвсем млад с всички сили се е борил с живота. Обичал е – така, както малцина са обичали. И е бил всеки ден до любовта си. Сърцето му все още принадлежи на неговата Соня. Но за съжаление Соня не е вече до своя Уве. И Уве не знае как да продължи напред. Не намира смисъл да живее повече – няма за какво и за кого. Остава му само да сложи в ред делата си и да каже сбогом на света, който вече не му е по мярка.  Но това не е съвсем така, защото новите му приказливи и колоритни съседи и една нахална проскубана котка имат какво да кажат на Уве и ще го направят по най- забавният и неповторим начин.

Отначало не разбирах Уве. До голяма степен ми беше антипатичен и адски заядлив към всички и всичко. Не разбирах постоянното му лошо и сприхаво настроение. Идваше ми да зарежа книгата и да се насоча към някое по- приятно четиво, но въпреки това ми се искаше да дам шанс на Уве, поради някаква причина. Разбира се , с напредване на сюжета става ясно защо Уве се държи по този начин.

„Не че Уве умря, когато Соня го напусна. Той просто спря да живее.“

Безкрайно много му симпатизирах, че до край остана верен на своите принципи. Скромен, трудолюбив, справедлив, честен, упорит, Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Въпреки тежката си съдба, Уве остана човек с главно Ч. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. Уве не обича да задава излишни въпроси, не обича ненужни разговори. Уве е човек на действието.

„Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.“

Сред страниците на книгата ставаме свидетели на една чиста и неприкосновена любов, която се среща веднъж в живота. Любов, която е извън времето и пространството. Соня – неговата единствена и неповторима Соня! Соня, която придава цветност в живота на Уве. Двамата бяха толкова различни във всяко отношение, но всъщност родени един за друг. Любов като тяхната е достойна за възхищение. Моментите, в които Уве посещаваше Соня ме караха да настръхвам и да чета със свито сърце, защото бяха толкова специални и съкровени. Определено тяхната любовна история няма да я забравя никога.

„Какви странни неща ти липсват, когато изгубиш някого. Дребни неща. Усмивки. Начинът, по който тя се обръща насън. Дори пребоядисването на стаята заради нея.“

„Човек на име Уве“ е една дълбоко човечна история, която ще ви трогне, разсмее. ще ви накара да се замислите за наистина важните и стойностни неща в живота, за които си струва да живеем. Скромен, трудолюбив, справедлив, честен, упорит, Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. През цялото време докато четях книгата през мен премина от вихър от емоции – смях, тревога, възмущение от нелеката съдба на Уве до сълзи, които ме накараха да затворя книгата с леко натежало сърце. Но въпреки това, всичко си струваше, защото такива истории изпълнени с човечност и доброта се срещат рядко в книгите, а в истинският живот още по- рядко.

„Тайните убежища“ – Жером Лубри

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 360, цена 20лв)

„Тайните убежища“ е един от най- добрите трилъри, които съм чела през живота си. Честно, не знам, откъде да започна. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра. Определено доста се е постарал с изучаването на психологията, която толкова великолепно е вплел в абсолютно всеки елемент в историята. „Тайните убежища“ , както сами ще се уверите е изградена върху доста сложна и изкусна сюжетна линия, която макар в самото начало да няма нищо общо помежду си, то в края всеки елемент се подрежда в перфектно изграден пъзел. А краят, ах този край! Толкова много искам да говоря за него, но пък не искам да развалям удоволствието на бъдещите читатели на книгата. За мен беше адски изненадващ, въздействащ и гениален – един от най- добрите финали на книга, на който съм попадала.

Един от най- важните елементи върху, които е структурирана сюжетната линия е баладата „Горският цар“ на Гьоте, написана през 1782 година. В баладата Горският цар е зъл дух, който често се свързва с Дявола. Баладата е обект на различни тълкования. Някои виждат в нея алегория на съзряването, на преминаването от детството в зряла възраст, а други я свързват с болестта. В цялата книга има препратки към баладата, както и цитирани откази от нея. В края на книгата авторът ни е споделил и какви тълкования е използвал в книгата си.

„Времето е несигурно понятие…“

Въведението в „Тайните убежища“ започва с лекцията на професор Франсоа Вилмен, който твърди, че никъде няма информация за историята, която ще разкаже пред студентите си. Още тук на читателя трябва да му светне лампичката, че в тази история има нещо нередно.

Запознаваме се с младата журналистка Сандрин Водрие, която тъкмо е започнала работа в малко градче в Нормандия. Скоро след това Сандрин получава известие, че баба ѝ, която никога не е виждала е починала и е оставила завещание. Така Сандрин се заема със задачата да изпразни къщата на баба си, която се намира на малък самотен остров край бреговете на Нормандия. Когато пристига на това сиво и студено място, Сандрин открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек – твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. Въпреки, че младата жена е посрещната топло и гостоприемно от малцината жители, обстановката на острова е някак си странна и напрегната, и сякаш всичко е обгърнато в сивота и тъмнина. Броени часове след като прекарва на това странно място, Сандрин осъзнава, че обитателите пазят тайни. Нещо или някой ги ужасява. Но защо тогава никой от тях не напуска острова?

Докато се опитва да опознае хората, които са имали пряка връзка с баба ѝ, Сандрин научава за ужасна трагедия сполетяла острова през 1949г.

През 1949г. нацистка военна база е превърната във ваканционен лагер, за да помогне за заздравяване на психическите и емоционални травми на десет деца. Персоналът и децата са изолирани от външният свят, за да могат децата да се възстановят и приобщят обратно към нормалния живот чрез игри, обучение, добра храна. Всичко изглежда твърде идилично, за да бъде направено просто с добрия намерения, нали? И тези съмнения придобиват плътност с изказването на директора на лагера, като нарича това „експеримент“. Но какъв? Атмосферата, която витае е странна, мрачна и на моменти злокобна. И тук се появява Горският цар. Включването му в историята е плавно и загадъчно. От децата става ясно, че всяка вечер биват посещавани от Der Erlkönig. Така Горският цар придобива митологична форма на зло същество, което иска да отведе децата в тъмната гора. Но какво общо има бабата на Сандрин във всичко това?

“ Хората се крият зад думата лудост, когато не могат или не искат да погледнат в лицето някоя странна реалност.“

Няколко дни по- късно Сандрин е намерена лутаща се на плажа в малкото градче Вилер-сюр-Мер, цялата покрита в кръв, която не е нейна. И от този момент нататък вече, не знаеш кое е истина, кое е халюцинации, плод на развинтеното въображение на Сандрин или добре прикрита лъжа, за да се измъкне от предполагаемо убийство. С тази изключително сложна задача се заемат комисар Дамиен и психоложката Вероник Бюрел, които първо трябва да установят самоличността на Сандрин и малко по- малко да я изведат от добре изградените и „убежища“, чрез които е прикрила сериозни психологически травми. С напредването на сюжета историята придобива зловещи оттенъци, които ще доведат до неочаквани разкрития. И един финал, който ще ви остави безмълвни.

Стилът на писане на Жером Лубри е много увлекателен и приятен, Не разчита на дълги и безсмислени описания, а напротив – всяка дума е добре подбрана, със стегнати и въздействащи изречения. Действието се развива бързо, без излишни и отегчителни обяснения, а изцяло сме фокусирани върху историята. В самото начало може да ви се стори, че връзките на героите са нелогични, но с напредването на историята, става ясно, че всичко е изградено изключително логично, без абсолютно никаква пукнатина в сюжетната линия. Определено се надявам да видим и други преведени книги на автора.

„Тайните убежища“ е изключително мистериозна, зловеща, брутална и откровено болна история. Написана адски майсторски и няма да преувелича гениално, историята ни въвлича в дебрите на психологическите травми и убежищата, които човек гради, за да се спаси от болката. Една умопомрачителна и заплетена история,в която всеки уж небрежно подхвърлен елемент, има своето значение за цялостната картина накрая. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра.

„Корона от корал и перли“ – Мара Ръдърфорд

(издателство „Емас“, брой страници 336, цена 17лв)

„Корона от корал и перли“ е дебютният роман на Мара Ръдърфорд и като такъв резултат е повече от впечатляващ. Адски много се вълнувам, когато ми предстои да се запозная с изцяло нов свят, който си има свои митология, правила и начин на живот. Авторката е създала оригинален и пъстър свят с интригуващи персонажи, които ще приковат вниманието ви от самото начало. Мисля, че досега не съм чела фентъзи, чието действие се развива в морето и ми бе супер интересно да се запозная с океанския народ на Варания.

Действието в романа се развива плавно, като по този начин имаме възможност да се запознаем с новия свят, неговите обитатели, техните традиции и обичаи. Запознаваме се с митологията на океанския народ и с всичко свързано с начина им на живот. Допадна ми идеята, че варианците поставят красотата на жените на пиедестал, което ще бъде ключова сюжетна линия в историята. В историята имаме политически интриги, деспотични владетели, предателства, сражения, нетипична любовна история – накратко – всички добри компоненти за едно завладяващо YA фентъзи четиво.

Нор и Зейди са близначки и живеят във Варания – място, където женската красота е издигната на пиедестал. Нито един физически недостатък не биват приет в обществото им, като това, разбира се, си има причина. Старейшините избират най- красивото момиче от всяко поколение, за да го отпратят към забранените брегове на сушата за съпруга на принца на Илара. Иларското владичество налага на варинците да живеят бедно, но във водите под колибите им се крият богатства – вълшебни розови перли, най- ценните от които са в близост до смъртоносни кървави корали.

Наближава времето старейшините да изберат бъдещата кралица от поколението на Нор и всички знаят, че избраницата ще бъде сестра ѝ – Зейди. При инцидент в детството им Нор се порязва на кървав корал, докато търси перли. В резултат на това през лицето на Нор минава грозен белег, който за добро или зло я предпазва от високите очаквания на майка ѝ. Но съдбата ѝ е подготвила изненада. След необратим инцидент младото момиче е изпратено на мястото на сестра си да се омъжи за принц, по- студен от камък. За Нот бързо става ясно, че дворцовият живот е изтъкан не от блясък, а от безброй опасности, интриги и безскрупулност.

Нор беше основният разказвач в историята и заради това успях да я опозная малко по- добре от останалите персонажи. Отраснала с идеята за красотата и колко ценна може да бъде тя, Нор през целия си живот се е опитвала да оправдава очакванията на цялата общност. Докато в един злощастен инцидент, както споменах малко по- горе целият ѝ живот се преобръща. Нор най- накрая може да живее спокоен живот, който не е обвързан с идеята да бъде следващата кралица на Илара. Вече спокойно може да плува и да се гмурка в търсенето на перли, с които да помага на семейството си. Но тайно вътре в себе си желае да напусне Варания и да опознае обширния свят. Адски много ми хареса борбеният дух на Нор. Беше едно смело и духовито момиче, което не се отказваше, колкото ѝ трудности да се изпречваха на пътя ѝ, а продължаваше с хъс и високо вдигната глава напред. Хареса ми обичта и привързаността, която изпитваше към Зейди. И в името на тези чувства и за миг не се разколеба, когато трябваше да жертва себе си, за да спаси своята близначка.

От друга страна очаквано или не, Зейди беше пълна противоположност на Нор. Беше по- смирена, отговорна и тиха. Изпълняваше стриктно наставленията на майка си, която я подготвяше за бъдещата принцеса на Илария. Но любовта не познава граници и правила и в това се уверява самата Зейди, която се оказва влюбена. Толкова силно иска да изгради връзката си с момчето, в което е влюбена, че прави всичко възможно, за да остане във Варания – дори и невъзможното. В един момент се оказа, че Зейди може да бъде също толкова смела, борбена и опърничава като сестра си, но на каква цена? Определено очаквам с нетърпение следващата книга, за да видя как ще се развият образите на сестрите. Ще е интересно.

„Корона от корал и перли“ е история за дълг, чест и смелостта да се бориш за хората, които обичаш, въпреки трудностите, с които ще се наложи да се справиш. Авторката е създала оригинален и пъстър свят с интригуващи персонажи, които ще приковат вниманието ви от самото начало. Мисля, че досега не съм чела фентъзи, чието действие се развива в морето и ми бе супер интересно да се запозная с океанския народ на Варания. В историята имаме политически интриги, деспотични владетели, предателства, сражения, нетипична любовна история – накратко – всички добри компоненти за едно завладяващо YA фентъзи четиво.

*Благодаря на издателство „Емас“ за предоставената възможност!

„Голямата панда и Малкия дракон“ – Джеймс Норбъри

(издателство „Изток-Запад“, брой страници 160, цена 19,90лв)

„Кое е по-важно – попита Голямата панда – пътят или целта?
– Компанията – отговори Малкия дракон.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Историята за тези двама симпатични герои е разказана с малко думи, но въздействат толкова силно. С кратки изречения, но изпълнени с много мъдрост и философия. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти. Нужно ви е само едно спокойно кътче и топла напитка, за да се насладите и впуснете в импровизираното приключение на Голямата панда и Малкия дракон.

Двамата приятели пътуват заедно през годишните времена – денем и нощем, в дъжд и пек. Докато странстват сред природата, те откриват надежда и вдъхновение в заобикалящия ги свят, като си дават сметка, че и след най- мрачните дни пак ще настъпи пролет.

Почувствайте успокоителното влияние на Голямата панда, която ни припомня истински важните неща, докато се наслаждава на обикновените моменти. Проучете околната обстановка с любопитството на Малкия дракон, който може да е дребен на ръст, но има голямо сърце. Станете част от пътешествието през вечно сменящите се сезони, докато двамата приятели се учат как да живеят за момента, да се справят с неувереността си и да преодоляват трудностите в живота.

„Есента дойде – каза Голямата панда – и скоро ще настъпи зимата.

– Ооо – отвърна Малкия дракон, – значи повече уютни вечери заедно… с чай.“

Идеята за книгата се заражда в труден период за автора, когато съвсем случайно му попада книга за будизма. След прочетеното той преосмисля живота, като цяло и решава още повече да помага на другите. Присъединява се към самаряните, като поема обаждания от хора, страдащи от самота, тревожност и депресия, които са търсили помощ. Потресен от огромното количество човешко страдание Джеймс Норбъри решава да основе малка група за подкрепа, но за съжаление разпространението на Ковид слага край на плановете му. Стопирането на този проект обаче се превръща в нещо супер вдъхновяващо и красиво, а именно автора започва да пише и рисува картини, за да преобрази идеите си по прост и достъпен начин. Благодарение на това начинание в резултат се ражда тази книга, която стъпва върху будистката философия, но я предава по съвършено разбираем и простичък начин.

„Листата умират – отбеляза Малкия дракон.

-Не тъгувай – отвърна Голямата панда. – Чрез есента природата ни показва как можем да си отидем красиво.“

Красивите илюстрации, които изобилстват в книгата са изпълнени със спокойствие, топлина и уют, като заедно с текста действат наистина успокояващо.Чрез диалозите и разсъжденията, които водят помежду си Голямата панда и Малкия дракон ни показват, че е нужно съвсем малко, за да се почувстваме наистина щастливи. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. Има нещо магично в това да уловиш големите идеи с малко думи и точни илюстрации.

„Голямата панда и Малкия дракон“ е една от най- прекрасните и очарователни книги, които съм имала възможността да прочета. Двамата очарователни приятели се учат как да живеят за момента, как да се справят с житейските трудности. Преминавайки заедно през сезоните, двамата приятели откриват спокойствието и радостите в на пръв поглед малките неща. А илюстрациите включени в книгата освен, че са супер живописни и красиви, допълват историята по свой собствен начин. Джеймс Норбъри е създал едно невероятно пътешествие, което би се харесало на читателите във всички възрасти.

„Невидимият живот на Ади Лару“ – В. Е. Шуаб

(издателство „Емас“, брой страници 560, цена 24 лв)

За създаването на един от най- великолепният и изключителен роман в творчеството на Виктория Шуаб ѝ е отнело цели десет години. Да, точно така! Авторката е отделила десет години работа върху тази книга. И резултатът е повече от впечатляващ. „Невидимият живот на Ади Лару“ е книга събитие. За пореден път се прекланям пред безкрайното въображение на Шуаб, което за пореден път е създало един тотално различен свят със свои закони и правила. Авторката отново успя ме очарова със своя неповторим приказен стил на писане – тя не твори просто думи, а магия. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого.

„Тъжно е, разбира се да забравиш. Ала е самотно да те забравят. Да помниш когато друг не помни.“

Франция, 1714 година в пристъп на отчаяние свободолюбивата Ади Лару сключва сделка с тъмен бог, демон, дявол – той има безброй имена и заменя душата си за безсмъртие. Тя сключва този мрачен договор, за да се спаси от нежелан брак и от живот, който не иска да води. Тя иска да бъде свободна, да опознае света, да твори, да мечтае, да живее живота си така, както тя пожелание. Но цената за това е висока – над нея пада проклятието всеки, когото срещне по пътя си, да я забрави. Ади никога няма да остави следа след себе си, а всички, които досега са я познавали ще я забравят. След сделката ѝ с Мрака започва нейното пътешествие през годините и вековете в различни градове и континенти. През история и изкуство, във вечен опит да остави някаква следа, че е съществувала. В началото е адски трудно, но въпреки това Ади някак си успява да се събере и да продължи напред, защото пътят назад е необратим. С всяка следваща година младото момиче става все по- упорито и настоятелно, по- нахъсани и още повече вкопчено в живота и така цели… 300 години, двамата с Мрака играят своя нестихващ танц във времето.

Единственият спътник на Ади в пътешествието е нейният мрачен дявол с хипнотизиращи зелени очи и единствената сигурност е, че ще я посети на годишнината от сделката. В самотата си тя няма друг избор, освен да го посрещне, да го разгадае и по някакъв начин да успее да го надхитри. И тя успява! Ади оставя своят отпечатък в картини, скулптури, музика – в най- различни произведения на изкуството. Среща велики художници, музиканти и писатели. Среща многократно едни и същи хора, налага ѝ се да търси подслон на най- различни места, краде, гладува, но никога не се отказва. Но един ден във вековното ѝ проклятие зейва пролука – в малка антикварна книжарница в сърцето на „Манхатън“ съдбата среща Ади Лару с млад мъж, който не я забравя…

„От всички изобретения, които Ади е видяла да се появяват на бял свят – парни локомотиви, електрически крушки, фотография, телефони, самолети, компютри – киното ѝ е най- любимо.

Книгите са чудесни, преносими, трайни. Седне ли тук обаче, в затъмнената зала, където широкият екран запълва полезрението ѝ, действителността изчезва и за няколко кратки часа тя е друг човек, потопен в романтика, интриги, смешни перипетии и приключения. При това в триизмерна картина и със стерио звук „

В книгата имаме две сюжетни линии. Едната се развива в миналото в 17 век – от самото начало на проклятието, а другата е в настоящето, което се развива през 2014г. Два напълно различни свята, като деня и нощта. Двете сюжетни линии се редуват, като действието поддържа през цялото време интереса и може да видим по- добре развитието на Ади през времето. Проследяваме живота на Ади в малкото френско селце Вийон сюр Сарт. За съжаление младото момиче е принудено да сключи нежелан брак с по- възрастен мъж. Ади не желае това за себе си и затова сключва сделка с Мрака. От тук нататък живота на Ади е едно приключение – понякога весело и безгрижно, а понякога тъжно, мрачно и самотно. В интерес на истината тази сюжетна линия, която се развива в миналото ми беше мааалко по- интересна, защото обичам историята и беше много любопитно да се потопя в най-различни исторически епохи. Ади е ставала свидетел на велики открития, като появата на фотографията, електрическата крушка или създаването на първата кола, преживяла е войни, срещала е велики творци като Верди и Пикасо. Нейният живот може да ви послужи, като едно невероятно историческо пътешествие.

„Той има вкус на нощен въздух, натежал от лятна буря. Има вкус е пушек от далечен огън в гората, изтляващ в мрака. Има вкус на гора и някак си, невъзможно, на вкъщи.“

Искам да отделя и няколко реда за Мрака, който приема образа на Люк – мъжът от мечтите на Ади. Той унищожава живота на Ади, дори открадва образа от мечтите ѝ, но въпреки това ѝ подарява най- съкровеното ѝ желание – свобода. Определено Люк се превърна в един от най- любимите ми литературни персонажи. Неговият персонаж бе многопластов, мрачен, потаен, притежаваше очарователна харизма, но до края на книгата си остана загадка обвита в мъгла. Искаше ми се да науча малко повече за него. Люк се смята за бог и като такъв смята, че не може да бъде победен или надхитрен. С интерес наблюдавах триста годишният танц между Ади и Люк през времето за надмощие – кой ще се предаде пръв. И двамата се оказаха силни противници. Люк през цялото време беше една загадъчна вихрушка от емоции – гняв, злорадство, егоизъм, гордост.В един момент мисля, че успя да преглътне някои свои чувства и да подобри връзката си с Ади.

„Ади се движи сред книгите, сякаш са ѝ приятели. И навярно са. Те съставляват част от историята ѝ, нещо, до което се е докосвала. С този писател съм се срещала, посочва, това е моя идея, чела съм първото издание на тази книга. Понякога Хенри зърва тъга, зърва копнеж, но те са ефимерни. Тя се усмихва и се впуска в нова история.“

Следващият персонаж за когото искам да ви разкажа е Хенри, който успява да запомни Ади след първата им среща. Неговата история се появява малко по- късно в книгата, но въпреки това също е изпълнена със загадки. Пренебрегван от собственото си семейство, а годеницата му го зарязва, Хенри отчаяно копнее някой да го харесва, такъв какъвто е. Но съдбата му е приготвила изненада… момиче, което ще промени живота му. Ади му показва, че живота не се състои единствено от черно-бели моменти, а от една пъстра гама от цветове – стига да можеш да я видиш. Хенри беше мил, тих, интелигентен и дискретен млад мъж, но сякаш прекалено раним. Не ми допадна, че твърде бързо се предаваше във всяка ситуация. Някак си не успя да ме впечатли. Предизвикваше интерес в мен, докато не научих загадката „защо може да запомни Ади“, оттам насетне ми беше все едно дали ще присъства в историята. Може би това го дължа на факта, че Люк беше твърде силен мъжки персонаж, който заемаше по- голямата и важна част от историята.

„Животът е кучка с извратено чувство за хумор.“

„Невидимият живот на Ади Лару“ е история за цената, която трябва да платим в името на свободата си; за волята да си създадеш място в света; да се изправиш и продължиш напред, когато е адски трудно; за непрестанната борба със самия себе си; за любовта, която си струва да изживееш; за това да бъдеш запомнен… просто запомнен от някого. Историята на Ади Лару е написана толкова красиво и емоционално, че ще я помните дълго, след като сте забравили самата Ади :).