„Тайните убежища“ – Жером Лубри

(издателство „Ентусиаст“, брой страници 360, цена 20лв)

„Тайните убежища“ е един от най- добрите трилъри, които съм чела през живота си. Честно, не знам, откъде да започна. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра. Определено доста се е постарал с изучаването на психологията, която толкова великолепно е вплел в абсолютно всеки елемент в историята. „Тайните убежища“ , както сами ще се уверите е изградена върху доста сложна и изкусна сюжетна линия, която макар в самото начало да няма нищо общо помежду си, то в края всеки елемент се подрежда в перфектно изграден пъзел. А краят, ах този край! Толкова много искам да говоря за него, но пък не искам да развалям удоволствието на бъдещите читатели на книгата. За мен беше адски изненадващ, въздействащ и гениален – един от най- добрите финали на книга, на който съм попадала.

Един от най- важните елементи върху, които е структурирана сюжетната линия е баладата „Горският цар“ на Гьоте, написана през 1782 година. В баладата Горският цар е зъл дух, който често се свързва с Дявола. Баладата е обект на различни тълкования. Някои виждат в нея алегория на съзряването, на преминаването от детството в зряла възраст, а други я свързват с болестта. В цялата книга има препратки към баладата, както и цитирани откази от нея. В края на книгата авторът ни е споделил и какви тълкования е използвал в книгата си.

„Времето е несигурно понятие…“

Въведението в „Тайните убежища“ започва с лекцията на професор Франсоа Вилмен, който твърди, че никъде няма информация за историята, която ще разкаже пред студентите си. Още тук на читателя трябва да му светне лампичката, че в тази история има нещо нередно.

Запознаваме се с младата журналистка Сандрин Водрие, която тъкмо е започнала работа в малко градче в Нормандия. Скоро след това Сандрин получава известие, че баба ѝ, която никога не е виждала е починала и е оставила завещание. Така Сандрин се заема със задачата да изпразни къщата на баба си, която се намира на малък самотен остров край бреговете на Нормандия. Когато пристига на това сиво и студено място, Сандрин открива няколко възрастни обитатели, живеещи в нещо като затворено общество. Всички те описват баба ѝ като очарователен и сърдечен човек – твърдения, които са много далеч от представите на Сандрин. Въпреки, че младата жена е посрещната топло и гостоприемно от малцината жители, обстановката на острова е някак си странна и напрегната, и сякаш всичко е обгърнато в сивота и тъмнина. Броени часове след като прекарва на това странно място, Сандрин осъзнава, че обитателите пазят тайни. Нещо или някой ги ужасява. Но защо тогава никой от тях не напуска острова?

Докато се опитва да опознае хората, които са имали пряка връзка с баба ѝ, Сандрин научава за ужасна трагедия сполетяла острова през 1949г.

През 1949г. нацистка военна база е превърната във ваканционен лагер, за да помогне за заздравяване на психическите и емоционални травми на десет деца. Персоналът и децата са изолирани от външният свят, за да могат децата да се възстановят и приобщят обратно към нормалния живот чрез игри, обучение, добра храна. Всичко изглежда твърде идилично, за да бъде направено просто с добрия намерения, нали? И тези съмнения придобиват плътност с изказването на директора на лагера, като нарича това „експеримент“. Но какъв? Атмосферата, която витае е странна, мрачна и на моменти злокобна. И тук се появява Горският цар. Включването му в историята е плавно и загадъчно. От децата става ясно, че всяка вечер биват посещавани от Der Erlkönig. Така Горският цар придобива митологична форма на зло същество, което иска да отведе децата в тъмната гора. Но какво общо има бабата на Сандрин във всичко това?

“ Хората се крият зад думата лудост, когато не могат или не искат да погледнат в лицето някоя странна реалност.“

Няколко дни по- късно Сандрин е намерена лутаща се на плажа в малкото градче Вилер-сюр-Мер, цялата покрита в кръв, която не е нейна. И от този момент нататък вече, не знаеш кое е истина, кое е халюцинации, плод на развинтеното въображение на Сандрин или добре прикрита лъжа, за да се измъкне от предполагаемо убийство. С тази изключително сложна задача се заемат комисар Дамиен и психоложката Вероник Бюрел, които първо трябва да установят самоличността на Сандрин и малко по- малко да я изведат от добре изградените и „убежища“, чрез които е прикрила сериозни психологически травми. С напредването на сюжета историята придобива зловещи оттенъци, които ще доведат до неочаквани разкрития. И един финал, който ще ви остави безмълвни.

Стилът на писане на Жером Лубри е много увлекателен и приятен, Не разчита на дълги и безсмислени описания, а напротив – всяка дума е добре подбрана, със стегнати и въздействащи изречения. Действието се развива бързо, без излишни и отегчителни обяснения, а изцяло сме фокусирани върху историята. В самото начало може да ви се стори, че връзките на героите са нелогични, но с напредването на историята, става ясно, че всичко е изградено изключително логично, без абсолютно никаква пукнатина в сюжетната линия. Определено се надявам да видим и други преведени книги на автора.

„Тайните убежища“ е изключително мистериозна, зловеща, брутална и откровено болна история. Написана адски майсторски и няма да преувелича гениално, историята ни въвлича в дебрите на психологическите травми и убежищата, които човек гради, за да се спаси от болката. Една умопомрачителна и заплетена история,в която всеки уж небрежно подхвърлен елемент, има своето значение за цялостната картина накрая. Тази книга тотално ме отвя. След като затворих последната страница няколко минути бях, като зашеметена и единствената ми мисъл беше „какво по дяволите се случи току-що???“. Жером Лубри е гениален и ако ѝ останалите му книги са на такова високо ниво, то искам да притежавам цялото му творчество. Написал е гениален психо трилър, който със сигурност ще изненада и най- големите почитатели на жанра.