В днешната публикация ще ви споделя любимите си цитати от „Човек на име Уве“. Книга, която дълго време отбягвах, а в момента е една от любимите ми. Уве е от онези герои, които не се забравят лесно. Въпреки тежката си съдба, Уве остана човек с главно Ч. Човек, който ще ти помогне, когато си в затруднено положение, защото така трябва да се постъпи. Уве не обича да задава излишни въпроси, не обича ненужни разговори. Уве е човек на действието. Сред страниците на книгата ставаме свидетели на една чиста и неприкосновена любов, която се среща веднъж в живота. Любов, която е извън времето и пространството. Соня – неговата единствена и неповторима Соня! Соня, която придава цветност в живота на Уве. Двамата бяха толкова различни във всяко отношение, но всъщност родени един за друг.
1. „А тя беше неговият цвят. Тя беше всичкият цвят, от който той имаше нужда.“
2. „Тя вярваше в съдбата. Бе убедена. че всички пътища в живота ти по един или друг начин „водят до онова, което ти е предопределено“… Може би за нея съдбата беше „нещо“, но това не му влизаше в работата. За него съдбата беше „някой“.
3. „Хората са такива, каквито са, заради онова, което вършат, не заради онова, което приказват.“
4. „Той така и не можа да разбере защо тя избра него. Тя обичаше абстрактни неща като музика, книги и странни думи. Уве пък предпочиташе онова, което може да докосне. Харесваше отвертки или маслени филтри. Крачеше през живота, пъхнал дълбоко ръце в джобовете. Тя танцуваше.“
5. “ – Обичате ли да четете? – попита приятелски тя.
Уве поклати неуверено глава, но това не я притесни. Тя се усмихна, обясни, че обичала книгите повече от всичко, и започна да му разказва за какво ставало въпрос в томчетата в скута й. Уве осъзна, че иска да я слуша как обяснява за нещата, които обича, до края на живота си.“
6.“Никога не беше чувал нещо толкова невероятно като гласа ѝ. Тя говореше така, сякаш бе на ръба да избухне в смях. Когато се кискаше, звукът приличаше на бълбукане на шампанско, ако шампанското може да се киска.“
7. „В живота на човек идва време. когато му се налага да вземе решение какъв да бъде: от онези, които оставят другите да ги тъпчат, или не.“
8. „Ако не познаваш историята, не познаваш и човека.“
9. „Тя никога не попита как е живял, преди да я срещне. Ако обаче някой го попиташе, той щеше да отвърне, че не е живял.“
10. „Ако не можеш да разчиташ на човека да дойде навреме, тогава не можеш да разчиташ на него и за нищо важно.“
11. „Според него трябваше да има ред във всичко. Бе убеден, че човек не бива да прекарва живота си така, сякаш всичко е заменяемо. Сякаш предаността е едно нищо.“
12. „Щом се преместиха в къщата, седмици наред той прекарваше всяка вечер в бараката. Когато приключи, в хола им бе монтирана най- красивата библиотека, която тя бе виждала.
– Все някъде трябва да ги държиш – измърмори той и натисна порязано място на палеца с върха на отвертката.
Тя се сгуши в прегръдката му и каза, че го обича. А той кимна.“
13. „Когато една от приятелките ѝ я попита защо го обича толкова много, тя отговори, че повечето мъже бягат от ада, докато мъжете като Уве се хвърлят в него.“
14. „Соня често казваше, че Уве “ не умее да прощава“. Уве наричаше тази работа „твърди принципи“. Двамата никога не постигнаха пълно съгласие, когато ставаше въпрос за думите и значението им.“
15. „Що за любов е това, ако се откажеш от някого, когато стане трудно? – изплаква тя, а гласът и трепери от мъка. – Да изоставиш човек, когато стане трудно? Кажете ми, що за любов е това?“
16. „На човек му е трудно да признае, че греши. Особено когато е грешал години наред.“
17. „Смъртта е нещо странно. Хората изживяват целия си живот, сякаш тя не съществува, а тя често се оказва един от най-силните мотиви за живот.“
18. “ Хората все повтаряха, че Уве бил „изпълнен с горчивина“. А той просто не се хилеше непрекъснато. Нима това означаваше, че трябва да се отнасяме към него като към престъпник? Според Уве не беше така. Нещо у човека се разкъсва, когато трябва да погребе единствения себеподобен, който го е обичал. Няма достатъчно време, което да излекува подобна рана.“
19. „Времето е странна работа. Повечето от нас живеят за времето, което е пред нас. Дни, седмици, години. Един от най- болезнените моменти в живота на човек вероятно идва с прозрението, че сме достигнали възраст, когато има повече неща назад, към които да се обръщаме, отколкото напред.“
20. „Не че Уве умря, когато Соня го напусна. Той просто спря да живее.“
The Club Of Books 